Ричард Бах - Из "Мост през вечността"

[crystal]

Виждам, че започва де се създава духовна библиотека на форума, да изкажа и аз своето мнение за този вид литература.
Намирам я за трудна литература. Това не са книги, които можем да вземем да четем по всяко време, а обикновенно се надигат в нас някакви въпроси, тревоги и ние търсим отговорите в страниците. Уви, аз поне рядко ги откривам там. Често те пораждат в мен нови и нови въпрос. В което, разбира се, няма нищо лошо, и все пак - вместо да лекуват рани при мен, те ги правят още по-дълбоки.
Чела съм няколко книги на Р. Бах. Тва е сравнително лек автор и го препоръчвам на всеки, който желае да навлезе в тази литература.
Ето и моят любим откъс от тази книга

,, ...Ние сме мост през вечността, който се издига отвъд морето, поели своите приключения за удоволствие и изживяващи чудесата заради радостта от тях. Ние избираме своите катастрофи, триумфи, предизвикателства, невероятни странности, подлагаме се на изпитание отново и отново, учим се да обичаме и обичаме, и ОБИЧАМЕ!

- Когато аз срещнах мо¬ята сродна душа, не го разбрах. Това се случи в асансьора. ,,Нагоре ли пътувате?" - попитах аз, ,,Да" - отвърна той. Никой от нас тогава не разбра какъв смисъл ще имат тези думи за хората, които сме сега.
- Четири години по-късно се опознахме по-добре и веднага се почувствахме най-добри приятели. Колкото повече го опознавах, толкова повече му се възхищавах и си мислех колко истински прекрасен човек е той! Това е отговорът. Търсете любов, която с времето става по-силна, в която все повече се възхищавате един на друг и взаимното ви доверие укрепва от бурите и сътресенията. С този човек аз разбрах, че за мен е възможно да изпитам душевна близост и радост. Винаги съм мислела, че тъкмо от това се нуждая, че това е моят личен знак за сродна душа. Сега мисля, че това са знаците за всички нас, но ние се отчайваме, когато не можем да ги намерим и се примиряваме с по-малко. Как да се осмелим да търсим душевна близост и радост, когато най-доброто, което можем да намерим, е някакъв сладникав любовник и примирено спокойствие? И все пак дълбоко в душите си знаем, че страстта охладнява, че примирението се превръща в незнайно откъде дошла тъга и започват да ни преследват въпросите: Това ли е любовта на моя живот, нима това е всичко, заради това ли съм се родил на земята? Дълбоко в сърцата си ние знаем, че има и нещо повече и копнеем за човека, който така и не сме открили. Затова и толкова често се случва единият от двамата да се опитва да се развива, да върви нагоре, а другият да го дърпа надолу. Единият върви напред, другият иска на всяка цена за - всеки две стъпки напред.- да го принуди да направят три назад. Тогава си помислих, че най-добре е да се науча да бъда щастлива сама, с моите приятели и моята котка. По-добре е да чакам сродната душа, която никога не идва, отколкото да се примирявам с тези скучни компромиси. Сродната душа е човекът, който има ключалки, съответстващи на нашите ключове, и ключове, които съответстват на нашите ключалки, Когато изпитаме доверие и отворим ключалките, нашият истински Аз из¬лиза и ние можем да бъдем напълно искрено такива, каквито сме; можем да бъдем обичани за онова, .което сме, а не за онова, което претендираме да бъдем. Всеки открива най-доброто у другия. Каквото и да става наоколо ни, ние се чувстваме сигурни с този човек в нашия рай. Сродната душа е човекът, който споделя с нас най-дълбоките ни копнежи, нашето чувство за посока. Ако сме като два балона, насочени нагоре, шансът да сме намерили верния човек е много голям. Нашата сродна душа е човекът, който вдъхва живот на живота...."

[boginqta_]

Това е една наистина невероятна книга :)

[Mr_FLIRT]

E v prisa6tia stil na Ri4ard Bah. Niamal sam 4esta da ia pro4eta tazi kniga, no 4rez  knigata mu "Edno" mi napravi dosta vpe4atlenie i opredeleno si zaslugava