Прости...

[PurpleANGEL]

Сърцето ми от раната кърви.
Безсилен съм кат пеленаче,
а времето не гледа, а върви...
В душата съм едно сираче...
Имам всичко, но какво е то?
Щом не си до мен сега...
Чувствам се като едно дърво,
оставено да съхне без вода.

Далече си, едва те виждам,
но кому е нужна тази мъка?
Затуй ония горе ненавиждам,
защото ни подтикват към разлъка...
Ти ме молиш да не те поглеждам,
сълзите ти да не попивам с пръст,
но аз пред теб смирен глава навеждам
и те моля да не търсиш в мене мъст.

Прости, че те обичам от сърце.
Прости, че в мъката не те оставям,
но вземи от мене ангелско перце
и прости, аз вече ти прощавам...

[Angel Soul]

Безгрижна радост отшумяла
е оцветила мене в черно - несъумяла
да превърне сивотата в цвят
измръзнала във този суеверен свят.

Аз - вятър? Може би "коприва"
повече да ме наричаш ще отива...
Недей да бъркаш в маслото в тигана.
Опарената ти ръка във моята душа
ще бъде яма.