Познанието е сляпо и безкрило

[XpacTa_lavista]

Как ще коментирате подобна сентенция щото на мен нищо не ми говори [shame]

[Mistic]

Как ще коментирате подобна сентенция щото на мен нищо не ми говори [shame]

Ами... и на мен...
Може би, защото гореспоменатата сентенция спада към дървената философия.  :)

[XpacTa_lavista]

Как ще коментирате подобна сентенция щото на мен нищо не ми говори [shame]

Ами... и на мен...
Може би, защото гореспоменатата сентенция спада към дървената философия.  :)

Невъзможно, понеже аз в дървената философия съм много компетентен и щеше да ми хрумне нещо [lol]

[elf`s_soul]

Ся ще си кажа некомпетентното мение... от чисто човешка гледна точка..

Когато човек си мисли, че знае нещо.. Той е почти винаги е сляп за чуждите истини... Демек е като кон с капаци.. Често не признаваме, че монетата има две страни... Поне аз така си го тълкувам...

А че е безкрило, често то ни сваля на земята... Помислете си как се чудите на накой велик фокус...Опитвате се да разберете как става.. въображението ви измисля хиляди абсурдни начини и не дай си боже някой ви покаже как се получават нещата, Бум! Туп на земята... Яко а... Блаженни са незнаещите.. както казвам аз.. Или пък помислете как хората са си мислели, че земята е плоска или че я държи някакъв мотант там, не съм наясно много с митологията... Горките колко ли са се шокирали, че тя освен всичко останало се и върти около себе си и около слънцето, а не обратното.. Както и да е, отплеснах се.. Незнанието ни дава крила... Познанието чвно ни сваля на земята с гръм и трясък..

[Lake_Lady]

Незнанието ни дава крила... Познанието чвно ни сваля на земята с гръм и трясък..

Аз пък си мислех, че е точно обратното... :)

[elf`s_soul]

Незнанието ни дава крила... Познанието чвно ни сваля на земята с гръм и трясък..

Аз пък си мислех, че е точно обратното... :)

Зависи от гледната точка явно... Обясни ми твоята, моля..  :)

[Feanor]

Мечтите са позволявали на хората мислено да летят свободно като птиците. Познанието им е позволило да го правят наистина. ;)

[ilusia]

Познанието е болка.
" Който тупа знание , трупа и печал" неточен цитат от Библията , Еклисиаст , ако не се лъжа.
И все пак не съм особено съгласна с това. Човекът , които разбира защо нещо се случва , защо е наложително да има болка , смърт , неволи и сълзи , е човек , който в даден момент може да се научи да живее хармонично в този свят. Да спре да реве и да пита " Защо Господи , защо ... ? " МИ защото така е устроен света . Така трябва да бъде , защото ние сме хора и имаме нужда точно от тези емоции , за да възпитаме себе си. Когато ми се случи нещо , аз питам защо само поради една причина - защо е наложително да се случи точно на мен ? Какво трябва да взема от тази ситуация ? Кое е накарало съдбата да ми го стовари на главата и  дефакто единственото което питам е " какво по дяволите пак забърках , че да си тегля последиците"

[Lake_Lady]

Пак ще цитирам Feanor /тюююю, вече няколко пъти ме изпреварва  :p/

Мечтите са позволявали на хората мислено да летят свободно като птиците. Познанието им е позволило да го правят наистина. ;)

Май това е отговорът, elf`s_soul ...Не ми се ще да е толкова лаконично, но е точно  :)

[elf`s_soul]

И все пак познанието според мен ограничава.. то ни дава границите на възможното.. да, ние можем да летим като птиците, ала пак не е особено като тях.. Не е като да разперим криле и да ни е в природата да литнем.. Трябват уреди, машини и има закони на природата, с които да се съобразяваме.. Те ни ограничават, макар и да ги знаем.. Докато съзнанието, онова съзнание, което не е добило познанието в този му вид, то може да лети.. совбодно.. макар и не особено реално.. Не казвам, че това е по-добро, казвам само, че го има.. :)

[Lake_Lady]

Хм!...А според мен дава все повече възможности,защото всеки път пада една граница и се открива нов хоризонт на познаване на света. Хората откриват неща като огъня, желязото, колелото,писмеността, гравитацията, сферите им на познание се увеличават с всяко откритие, движат човечеството...и ето докъде сме стигнали в 21 век!
Познанието развива и съзнанието,за което говориш, така че те не си противоречат.
А това,че трупайки знание, трупаме тъга, е нещо неизбежно...

[Feanor]

И все пак познанието според мен ограничава.. то ни дава границите на възможното.. да, ние можем да летим като птиците, ала пак не е особено като тях.. Не е като да разперим криле и да ни е в природата да литнем.. Трябват уреди, машини и има закони на природата, с които да се съобразяваме.. Те ни ограничават, макар и да ги знаем.. Докато съзнанието, онова съзнание, което не е добило познанието в този му вид, то може да лети.. совбодно.. макар и не особено реално.. Не казвам, че това е по-добро, казвам само, че го има.. :)

Познанието не пречи на мечтите и въображението, както, струва ми се, твърдиш. Като така, то дава реални възможности. Единственият проблем е, че понякога ограничава свободата на мисълта, но това е проблем на притежателя му, не на самото познание. ;)

[elf`s_soul]

Ще се съглася с вас, поради факта, че не намирам аргументи, за да ви оборя..
Но все пак дали познанието за един човек, ще е ограничение или напротив зависи само от него...

[Sweet_As_Candy]

То ако един човек си е ограничен от раждане, такъв и ще си остане. Мисля не на празно хората са казали познанието отваря много врати ( или нещо такова ). Ако не се учихме щяхме още да живеем " по дърветата".  Ако сравним с примитивния живот и сегашния, не сме ли постигнали много. Познанието не ни ли е дало криле? Познанията ни са постигнали прекалено много за да кажем че са слепи и безкрили.