тя бе слаба но все още прекалено силна

[~ChErNa_RoZa~]

Тази история започна в късните часове на един ден от вече отиващото си лято.
Часът беше някъде към 20-21:00 когато аз и моите приятели чухме един тих плач който влезе в душите ни.Тогава аз пристъпих напред към тъмният ъгъл.

-Кой си ти?Защо плачеш?

-Никога не бях обичала така...Отговори нежен глас отвъд тъмнината на ъгъла..

-Разкажи ми..какво се случи..Настоятелно повторих аз...

Един ден-Започна тя..Един ден си вървях по улицата и весело си тананиках някаква измислена меледия,когато изведнъж в мен се блъсна най-красивото момче което съм виждала...То се извини и продъли напред със своите приятели..Аз нямам приятели..имам само себеси и толкоз..Добре ми е самичка..Но ако имах само едно приятелче с което да си разменяме картички,да се разхождаме,да се смеем..с тези мисли се прибрах у дома..Но неусетно съм се разплакала и голени горчиви сълзи потекоха от моите очи...майка ми,която амо мене си има разтревоео попиа защо плача..аз и разказах всико..как съм се прибирала с весели подскоци и за тайственото момче което се блъснало в мен...Моята майка е учителка...Тя е прекрасна жена...на сутринта когато отворих вратата на класната стая вътре имаше само едно дете..то беше се обърнало с гръб към вратата но аз го разпознах..това беше онова прекрасно момче което се зблъска с мен вчера...сърцето ми падна в петите от вълнение.
Не чаках много,а веднага се запознах с това удивително момче...

"-Здравеи,Малена се казвам...нов си тук,нали?!!!

-Ха..здравей Малена...Викай ми Паци..Да нов съм..заболя ли те коагато те блъснах вчера..не беше нарочно


-Не,не ме заболя..знам че не беше нарочно.На колко години си и от къде си?


-На 14 съм..и съм от София.Ами ти...?


-Аз съм на 13 и също съм от София..ще се радвам ако бъдем приятели...

-Добре,ще бъдем щом искаш.Разкажими за приятелите ти,за децата от класа.

-Съжалявам,но аз нямам приятели..никой не иска да дружи с мен защото съм различна..защоато нямам пари за а имам всичко което те имат...

-Колко са глупави...Ти си толкова хубаво и мило момиче..

-Благодаря..нядявам се да си искрен с думите си.
И така след няколко години дълго приятелство ние станахме гаджета бях толкова щастлива..никога не бях обичала така..никога не съм била обичана..и така ще си остане..след няколко месеца разбрах че има друга...той отрече но аз знам..и ето ме сега..сърцето ми е разбито на праченца и не знам вече дали има кой да ми помогне........


-Ела с нас..ние ще ти помогнем...защото за нас няма еднакви..всички ние сме различни един от друг  това ни прави още по единни.....

[angel4e_f]

А продлжение?