Жажда за надежда...

[elf`s_soul]

Свила дланите за милостиня,
прося от душите нежна сила...
А тръгнах по света да диря
място, дето ще му бъда мила...

Не намерих тоз тъй търсен свят,
а може би него просто го няма...
И тук скоро птиците ще запеят,
а аз отново по нов път ще замина...

Да диря туй, което тук не открих,
ще вървя и по пътя ще пея...
За гледки, дето безмъвно плених,
за местата, по които копнея...

Дългото пътуване окъса дрехите,
рошави са косите развяти от вятъра...
Скрита е бялата кожа под раните,
в легло непосрещала скорошна заран...

И свила съм днес в шепа ръце,
очаквайки да дарите надежда...
На едно малко, сломимо сърце
да утоли непоносимата жажда...

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Трогващо е! Браво! :)

[sunrise]

[heart__]

[RAZLICHEN]

 [cvetee] [bravisimo] [inloveee]
Надежда има във всеки от нас
просто трябва и мъничко шанс-пожелавам ти го

[elf`s_soul]

Трогващо е! Браво! :)

[heart__]

Благодаря ви, милички... За думите, за подкрепата...

[cvetee] [bravisimo] [inloveee]
Надежда има във всеки от нас
просто трябва и мъничко шанс-пожелавам ти го

И на теб благодаря, макар че жегите пресушиха надеждата, не шанса...


Но ето, от вашите ръце от пивам и съм ви длъжница..