Когато се затворят очите на светлината

[Gentiana]

Виждал ли си уловена
във вълчи капан сърна,
как се мята подивяло
от болката създание?
Има мигове, в които
и аз се чувствам така,
за милост моли
изтерзаното съзнание.

Ако душата е пеперуда
и освободена отлети
там, където Носталгията
спи в чашките
на анемични асфодели,
дали сълзичка по бузата ти
плахо ще пропълзи,
дали сърцето ти горест ще уцели?

Нарече "злоба" отчаянието ми,
думите ни бяха тъмни и зли,
затвориха се
очите на светлината,
обърна ми гръб,
теб от това не те боли,
но ти не знаеш
какво значи думата "приятел".

[sunrise]

Не затваряй очите за светлината, макар че от много светлина може да се ослепее :). За това са нужни сигурно и тъмните моменти да могат очите да си починат [heart__]

[Gentiana]

Права си, слънце  :)
Така е.
[inlovee] :)

[rado]

 :) Но аз зная...

[Скитникът]

Гео ти продължаваш да ме изумяваш... Мрачната поезия ти отива изключително много... :)

[Gentiana]

:) Но аз зная...

:) [inlovee]

[Gentiana]

Гео ти продължаваш да ме изумяваш... Мрачната поезия ти отива изключително много... :)

Благодаря ти, Боби, радвам се, че мислиш така. :) [heart__]
Не че ми е толкова тъжно или мрачно, просто обожавам такива стихове, чак ми става срамно, когато прекаля с черното и започнат да ми пишат утешения  :) [shame] , но това си ми е слабост, не е ли мрачно и диво , значи не съм аз  [lol]