ЖУжене!...

[{dulgokoska}]

Бледа си, а толкова ми липсваш...
Уж да вкуся аромата ти и... Не!...
Луната вън сонет за Теб написа...
Използва всъщност моите ръце...


Изваях те... от думи, от мечтания...
Дишаща корона на дърво...
Листата ти - стотици обаяния...
Погледът ти - дънер и стебло...

Красива си! /това не бе Луната,
самичка, упоена го признах/...
Извръщай се!/не давам по-нататък!
Да, за мене, не за Тебе, ме е страх...

Стига крачки!/ Твърде си далече...
Това и Месечината дори...
Знае го, усеща го тя вече...
Спри се! В тази поза остани...


Ти знаеш ли... Очите си продадох...
Запазих право да говоря тъй за Теб...
Когато Тя те нощем пожелае...
Аз пиша, вая... строфа и куплет...

Но как да кажа тъжното си чувство...
То е бреме в твоите ръце...
И как да те излея в мрамор плътен...
Белотата му чернее се пред Теб...


Бледа си! А толкова ми липсваш...
Дали ставаш на стъкло в такъв копнеж...
Тогава ще изуча стъклописа...
Липсваш ми моменти във момент!...
09.08.2007

[elf`s_soul]

Бледа си! А толкова ми липсваш...
Дали ставаш на стъкло в такъв копнеж...
Тогава ще изуча стъклописа...
Липсваш ми моменти във момент!...
09.08.2007

Прекрасна си! А стихът ти е по-прекрасен дори от теб..  :) Благодаря за удоволствието, което ми достави!