~Пеперудени крила~

[Unforgotten`feeling`f]

Когато денят заспи във изнемога
и облаците натежат над земята
изгрява наместо слънце тревога
и пръска със сълзи цветята.

Тогава размахва крилата си тежки
безцветна,черна пеперуда
и сипе по пътя болежки -
пътеки самота и заблуда!

А дървото се сбогува със своите листа,
макар, че есента е още далеко...
Проблясква мъртва, черна искра
и писъкът на пеперудата отеква...

А в ковчеже малко, забравено
скрити алени багри загиват.
От надежда и обич направено
Хората веч не откриват...

Когато  денят заспи във изнемога
и тъгата прегърне цветята
надвисва над хората тревога,
че сиво стана на земята...

[SteeleR]

защо пишеш все по рядко..

[Unforgotten`feeling`f]

Защото твърде много неща са ми на главата и имам чувството, че ако седна да напиша нещо, ще бъде много объркано, "миш маш".
Иначе нямах муза твърде дълго време, а вчера докато бях в банята ми дойдоха няколко идеи  :)
Ще се опитам да наваксам  :p