Моят свят

[Zatoichi]

Моят свят е слънце разтопено,
което леко дните гали,
един изплъзващ се абстракт
между капки огнени кристали,
където Времето е подчинено
на вечния разчупен такт.

Обагрена от хаос ретардация
в развълнувано море от ред,
и всяка дънна перла е сонет
и всеки щорм е с аромата на акация –
една реалност невъзможна,
със граници и без,
защото дишам в сън и във фантазия
и моето ,,утре" винаги е ,,днес".

Моят свят е намек за милувка,
прикрита зад трънлив живот,
за друг такъв неподходящ,
като самотна песен на рапсод,
между розите разцъфнали зовящ,
идеалът на несбъдната целувка.

Градация на цветове и сенки
слети в симфоничен асонанс
и всеки звук,и всеки цвят са със наченки
да се превърнат в съдбоносен шанс.

Моят свят е място на лъчи,
ала под лъчите също скръб живее
и в тази (не)реалност вятърът мълчи,
когато песента в безмълвие залинее,
когато с всяка моя крачка
душата ми е някак тъжно друга,
чувстваща се като крехка теменуга,
която нечия обувка злобно мачка.

И тогава съм уплашен и започвам да градя защити
от чуждите безбройни светове,
и лъчите ми със топлина пропити,
превръщат се в стрели студени,
които борят се и с хора,и със богове...
а мечтите чувствам уморени.

И тогава моят свят е слънце заледено,
крепост с хиляди бойници,
непревземаем нощен бастион,
където същите мечти са и войници,
загиващи без звук и стон,
за да бъде моето сърце спасено....

И в тази нощ до болка тъмна
само красотата й към мен поглежда,
макар и вечно отдалече,
Луната бледна леко трепне
като символ на последната надежда.

Такъв е моят свят
на слънчеви и лунни трели,
затанцувал заедно с бриза,
когато другите под него спят,
такъв е моят свят на образи полудели,
където никой друг не влиза.

[{dulgokoska}]

[Zatoichi]

 :)

[иринка]

Уау!!! [frozen] Венко,шапка ти свалям! [gentlefen]

[никинцето]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]

[Zatoichi]

Благодаря ти,Иринче,Ники,на теб също  :)

[ilusia]

Защо ли този свят , е за мен
така познат ? Защо ли този
свят е някак (не)реален и
измислен ад ? А всъщност ,
толкова познат... твоя свят.

Нима си идвал (тихо) в нощите,
при мен , и от чужди думи така
пленен , си ми разказвал в сън ,
сънуван ( само за мен) за този
свят... нежен като лен...

А може би душа далечна , душа
от миналите дни. Която (даже)
днес е вечна... при мен дойде
и сподели ? Твоя свят на паднали
звезди... свят (във който аз) във който ти...

И в сънища бленувани , в
кошмари будни тъй сънувани ,
може би бе грешка , че познах
го и обикнах... онзи свят , от който
бягах . Онзи свят ( за мен) така познат.

И от чужди ласки , от другите неща ,
пази(ме) го тайно... Кътаме го , в
кули от разтопени дъждове и само
аз... и само ние , знаем какво във
вятъра ( ни) зове....

И аз съм някак си далечна , ти
пък( си) свят разделен на светове ,
Само ние знаем , колко трудно ,
( друг) може да ни разбере...
Да обикне чужди светове....

И аз си нямам нищо друго , освен
себе си на кръстопът. Обаче сетих
за първи ( и последен ) път... какво
е твоят кръстопът... И може би дори
цинично , зарадвах се ( мъничко себично)
че има някой като мен. Друг на въздуха във плен.

[nejno_angel4e]

невероятно! [heart__]