Капризната съдба

[ilusia]

Капризната съдба , пак
ме призова. Капризната
съдба... на кръстопът
от рози и тъга....

Тръни . Улична мъгла ,
булевард на пустата
душа. Седем кръга..
а на дъното - съдба.

Ад е . А пък рай...
съдба.. без край...
Капризна и жестока.
Разнолика. Празноока.

Косите ми са сплетени ,
лудите стихии в тях горят.
Ръцете клетвени , във
мрака , снимката ти...

образът зовът. И разделени,
като срички на куплет.
Съединени ... съд на
заем от дявола взет.

И в съдилището , свидетелка
капризната съдба. О ,клетата,
пак съм обвиняема... И съм виновна.
Осъди ме. Че обичам , не купувам.

И за чужди ласки не жадувам.
Но улична мъгла , булевард
на празната душа. И аз сама ...
на кръстопътя на капризната съдба

[иринка]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]