Гравирано в леда

Started by Gentiana, August 02, 2007, 22:38:59 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Студено е сърцето ти,
Принце на зимните хали,
исках да го подържа,
но ледът пръстите ми вкочани,
през сълзи-снежинки
търсих лицето ти,
лекичко да го погаля,
но дори този допир плах
ти не ми позволи.
Като гладен врабец
сухи трохички събирах
от твоите чувства,
присядаха ми,падах
и чириках със страх,
че няма да ме чуеш,
пред затворената ти врата
бавно умирах...
Никой не ми каза,
че да те обичам,
ще е последния ми грях
.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

krasimir

Хубаво е. Удоволствие е  да те чете човек. :)

Gentiana

Благодаря ти, Крас  :)
Удоволствие е и за мен, когато стиховете ми раждат усмивка и мили думи  [inlovee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon



Както винаги прекрасен стих. Браво Гео :)
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

sunrise

Твоите стихове винаги докосват душата ми! [heart__]