Never Gone...

Started by elf`s_soul, August 02, 2007, 00:01:50 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

elf`s_soul

   Никога липсваща...Никога загинала....Никога изгубена...
   Може понякога да не знам на къде вървя, но аз не съм се изгубила, просто съм потърсила по-пряк, непознат път, по който още не съм минавала...
   Може понякога да не знам за какво живея, но аз не съм загиваща, душата ми просто търси почивка, глътка отдих, капчица спокойствие, за да почне да дири смисъл отново....
   Може понякога да не съм до теб, но аз не съм липсваща, аз просто съм в сърцето ти, в теб за това не ме виждаш...
   Казваш го, сякаш са само думи... Но знаеш, че съм била с теб... Дори и само с поглед... Без думи... Без ненужни думи, празни думи.. През цялото това време... Знам, че е трудно да го разбереш... Как никога през това време не те попитах "как си?"... Не спрях да те прегърна и успокоя... Да изпъдя страха от душата ти с милите думи, които изпуснах да изрека... Да те излушам, да чуя за проблемите, за страховете, за терзанията ти.... И твърдя, че съм била до теб... Че не съм се изгубила и че приятелството още го има... Да, вярвам в това.. Вярвам, че ти нямаш нужда от моите приказки, за да се справиш... Че през цялото това време, погледът ми ти вдъхваше сили.. Без ненужни думи, дори без неловка тишина... Очите ти срещаха моите и нямаше нужда от друго... Нямаше смисъл да говоря... Или ти да казваш нещо... Нямаше смисъл да те приближавам, да те поздравявам дори... Ти знаеше, че съм с теб, защото и ти ме криеше и носеше в сърцето си... Така аз никога не се изгубих...
   Бяхме като срещащи се две души...Нямаше нужда от друго... Нямаше нужда от плът, от близост, от ненужни любезности...
   За теб бях приятелка, за теб още съм такава и за теб винаги ще съм...
   Никога изгубена...Никога загинала...Никога липсваща...


П.П. Нещо старо с малко преработка :)


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

Arwen

Много трогателно, мила! Изпълнено с истина... с твоята истина и топлина. Прегръщам те!   [heart__]
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Често се случва да поемаме по нови, кратки пътеки. Важно е да знаем, че по която и да тръгнем тя е нашата, тя е правилната, а приятели... те винаги ще са наши сподвижници и нашата светлина, която озарява тъмните улици на живота и ни показва верния път.
Поздрав! :)

elf`s_soul

Quote from: Arwen on August 02, 2007, 17:35:45 PM
Много трогателно, мила! Изпълнено с истина... с твоята истина и топлина. Прегръщам те!   [heart__]
Така е, писано е за много скъп човек на който мога да говоря само с истини :)...
Quote from: vOsYcHnA_pRiNcEsA on August 02, 2007, 17:43:05 PM
Често се случва да поемаме по нови, кратки пътеки. Важно е да знаем, че по която и да тръгнем тя е нашата, тя е правилната, а приятели... те винаги ще са наши сподвижници и нашата светлина, която озарява тъмните улици на живота и ни показва верния път.
Поздрав! :)
Права си и ти, пътеки много и по- кратки и по- дълги, те са мои и дори и да не са правилните, те са моя избор...

Благодаря ви !   [inloveee]


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..