News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Не бе съдба (*посветено)

Started by Arwen, August 01, 2007, 23:54:15 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Не бе съдба

Изминаха толкова години от първата ни среща.
Толкова пътища преминах...
Откривах се и се губех сред урагани
и хиляди слънца...
Крадях и давах от много сърца.
Прашинките на времето разпилявах,
бягах и се връщах...
Мечатех да те видя за миг...
Дори и в съня...
Откъсвах понякога вик...
Но оставах след себе си само тишина...
И винаги към някого ръка стремях...
да посегна исках... да открадна нечия самота...
А само от своята крадях...
***

И тук на стария пристън се завърнах.
Там където те заклех да ме чакаш.
Че те зовях на вятъра отвърнах,
да дойдеш, като преди в мен болка си да наслагаш...

Лиспваше ми твоята самота...
Така запълваща бе.
Търсех я в други очи, в друга светлина...
Но не чужда... тя само твоя бе...

Лиспваше ми обичта ти,
която никога не можах да имам.
И в мълчаливи крясъци
те виках на пристана на някогашната обител...

А теб те нямаше...
Само изсъхнали листа...
В морето сълзите ти плаваха...
Прегърнати от святата ти самота...

И загледах се в безкрая...
Нямах право да ти осквернявам покоя.
Макар, че никога не сложи края...
Аз зная, не бе съдба да бъда твоя...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

elf`s_soul

Истинско! Преживявам стихът ти, когато го чета! Тъжна, но невероятна емоция... Благодаря!


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Много емоционално наситен стих. Браво  [cvetee]

Arwen

Quote from: elf`s_soul on August 02, 2007, 00:05:04 AM
Истинско! Преживявам стихът ти, когато го чета! Тъжна, но невероятна емоция... Благодаря!

Благодаря мила! Радвам се, че те е докоснала емоцията ми!
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Arwen

Quote from: vOsYcHnA_pRiNcEsA on August 02, 2007, 02:12:24 AM
Много емоционално наситен стих. Браво  [cvetee]

Благодаря! Радвам се, че четеш стиховете ми. :)
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...