Че може би...

[ilusia]

На себе си изневерих , когато в нова вяра се родих.
На мислите си измених... че с мисли пак се победих.
А чувствата са блудкав романс на отдавна погребана
нежност . И колко ли да дам , за трохички щастие
в безметежност ? Един живот живян като на филм,
една любов погребана без гроб и име. И аз се скитам
сякаш дим... да търся кой да снеме тежкото ми бреме.

Бродя из калните улици , из булеварден паваж , да
диря гроба , душата си подлагам на шантаж. И търся
къде е , с ръце разравям пръста. Сърцето си там да
даря , и то да изтлее както деня. А денят ми е смешен ,
трагично е дълъг. И онзи смях ужасяващ е вечен .
И всичко е сякаш сянка на спомен. Сякаш кошмар.
Колко не скромен е вечния фалш на тихия спомен.

Себе си ограбвам с леки въздишки , с шепи и дни ,
изневерявам , сърцето ми как ще прости ? Изневяра
най-тежка , на мисли , мечти. Аз съм гротеска на
бъдещи-минали дни . И всички лъжи... падат. Срутват
се под вчерашни истини. И боли... и в болката ми
има на щастие сълзи. Че още съм жива и още нещо
кърви. Че може би... Че може би...

[иринка]

Че може би...
Че може би...
Понякога от себе си крадеш,
сърцето и душата си ограбваш...
И хукваш на нещастници да я дадеш...
А ти къде си?
Твойто щастие къде е?
И помисли си...
Крайно време е да спреш!
Ти по-добро от тази мъка заслужаваш!

[0-sP13L]

 :kissoflove: