Молитва...

[ilusia]

Господи , подай ми святата десница ,
по път от  ужаси и ледове , ръката
нежна нека да ме отведе , до бряг
където няма други брегове. И нека
тази сила в мене да се отзове , защото
мрак ме приласкава в тишина и страхове.
И някак тежко става , на малкото дете.

Изгубено сред толкоз нови светове ,
не сигурно във себе си дете....
Очи затваря , някого зове , но избора
е само в тези две ръце. И сърцето
иска да послуша. Във неговата вярност
да се закълне. Но тишината го оплита ,
няма глас сега. И в паяжина от съмнения
то полита... и връща се отново в стари грехове.

Ужас пропълзява , сините очи той завладява ,
блуждаейки , Те гледат , но Ти със благост
пак мълчиш. И само с поглед ми втълпяваш
" Сама ще трябва да решиш" И как ? Как ли
да реша , коя мечта да избера ? Онази , за която
съм се борила със векове ? И смисъл на живота
бе ? Или пък другата , която от далече ме зове ,
и казва... " Има път дори през бурното море ,
хоризонти нови  , нови брегове..."

И кръг порочен , затихнала камбанария ,
живота срочен иска пак отрова да отпия.
И аз Те моля... надежда и закрила , но
твоя воля... Бродя пак унила. Някой ден ще
мога да реша... и сама да преценя , грешка
бе или пък някаква магия ? Силна ли съм ,
когато от себе си тъй отчаяно желая да се
скрия ? И Ти ще ми покажеш , святост и мъчение ,
защо словото ти днеска гние във забвение и съм
неспособна аз да го открия... И в ръката топла
да се скрия...

[иринка]

Винаги има път...Намери своя!С тази молитва Бог само ще те насочи...но изборът наистина е твой и само твой!Бъди силна!Знам,че ще вземеш най-правилното решение.Само не се тормози!Обичам те! [heart__]

[sunrise]

И винаги ще има ръка която да се протегне към теб, когато залитнеш! [I love you]