Митът за пещерата

[Elfata]

"Ние хората приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от носещите разговарят, други пазят тишина. Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят. Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види, след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката, и да предпочете да си съзерцава онова, на което е свикнал - сенките; може да се противи, ако някой реши да го освобождава. Но може и да излезе от пещерата и да види истинската светлина - тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници това, което е видял. Ще се стреми да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили."

Платон






Е какво мислите? Ако човек се замисли над думите на Платон може да открие доста дълбок смисъл в тях..... Лично на мен Митът за пещерата ми е едно от любимите....

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Мдаам... четох го преди няколко години и ме накара доста да се замисля. Сега, мога да отговоря с изречението под аватара си. "Където глупостта е образец, там разумът е безумие. " Не можеш да накраш някой да вярва в нещо, за което той няма сетива и усещане. Всеки пречупва нещата през собствената си призма и рядко е склонен да погледне от друга гледна точка. Жалко, но уви... факт.

[Kaliopa]

Цикъл...., това е.Всеки преминава през фази на развитие, хубаво е, когато се случва нещо...хубаво е, когато светът се гледа през различни призми, така се раждат новите неща..., естествено не може и без сблъсъци, неизбежно е.И въпреки всичко, когато говорим за отношения между човек и човек...Може да не мислим по един и същи начин, но винаги трябва да полагаме максимални усилия, за да разбираме другите, винаги трябва да полагаме максимални усилия, за да бъдем разбрани само така можем да сме щастливи...цикъл....