На Път

[nMz]

Сбогом , майчице , прости ми ,
че тръгвам си от тебе днес ,
но моето сърце крещи ми -
"Върви през реките и гъстият лес ! "

Не искам , майчице , да тръгвам ,
не искам аз сама да те оставя ,
по стръмни друми да осъмвам
и кой съм нявга да забравя .

Но трябва да работя , майко ,
да видя свят , да срещна хора ,
Ще бъде трудно , даже жалко ,
но ще срещна моята изгора .

Не можеш да ме спреш , недей ,
глава високо ти вдигни.
За мен балади ти не пей ,
за мене ти се усмихни.

Да не ми тежат в душата , мамо ,
твоите сълзи по пътя мой ,
че без друго той е дълъг ,
на всяка крачка - нов завой.

Ще тръгвам , майчице , прости ...
И мене също много ме боли ...
Но в сърцето пламък вечно ще гори ...
за жената дето ме роди ...

[elf`s_soul]

Тъжен стих, пътнико...  Но добър...

[{dulgokoska}]

Тежки първи крачки... с надежда за лек път... :)

[sunrise]

 [evala] Прекрасен стих. Благодаря- като майка. Само жена ставала майка може да усети истинската емоция на този стих. [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

[nMz]

Благодаря на всички :)

[medenata]

Ще тръгвам , майчице , прости ...
И мене също много ме боли ...
Но в сърцето пламък вечно ще гори ...
за жената дето ме роди ...  [reevvv] [bravisimo]

[Jane]

Пишеш толкова простичко, и толкова истинско, и толкова живо, че просто няма как човек да не усети стиха ти!
Не знам как го правиш, но просто е велико. Без да преувеличавам.

[nMz]

Пишеш толкова простичко, и толкова истинско, и толкова живо, че просто няма как човек да не усети стиха ти!
Не знам как го правиш, но просто е велико. Без да преувеличавам.

Благодаря ти много за този коментар ... :)

П.П. А за писането - и аз не знам как го правя ... просто го правя ... но не го смятам за велико :)

[Don_NUTSO]

.