Петя Дубарова

Started by Mistic, December 03, 2005, 08:38:06 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Mistic

                                          ДЪЖД
                   
                                Като пулса на сърцето
                                бодро тупкат капки вън.
                                Колко чудно и красиво
                                всичко туй е като в сън.

                                Златосребърни прашинки.
                                В твоя танц проблясват те.
                                Леко удрят се в стъклата
                                сякаш чука там дете.


Това е един от многото и стихове. [mhmm]

chikita

Да, и? Какво о4акваш да напишат хората? :question: [confused] :arrow:
Всяка сутрин жадуваш да го почувстваш,
да го духаш, да го допреш до усните си...
тогава горещата течност се влива в теб...
това е тайната на доброто КАФЕ!

me4tatelka

Това ми е любимата поетеса [inlovee] [shame] [inlovee]  Нали може и аз да напиша едно нейно стихотворение ? Всъщност това ми е най -любимото ... щото става дума за морето....  [shame] [inlovee]  [shame]
Ето го и него:


                       УБИЙСТВО


Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то,изопна сини жили.

Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба й, и нея.

Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.

След туй дойдоха хората и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна,да се смее.

Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена,но синя,силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце,на живот и на богини.

Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите,с отровени делфини,
с хрилете им,треперещи като
вибриране на водорасли фини.

И някой ден навъсен,студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне.
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

me4tatelka

Обаче май темата требваше да е в 'Стихчета' ?
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Mistic

Quote from: chikita on December 03, 2005, 19:51:24 PM
Да, и? Какво о4акваш да напишат хората? :question: [confused] :arrow:
АААААААААААААААААААААААААААа ще ме подлодиш!!!!!!!!

chikita

Къв ти е проблема бе, мога да пиша където си искам, когато си искам!!!!!!! [evil] :>
Всяка сутрин жадуваш да го почувстваш,
да го духаш, да го допреш до усните си...
тогава горещата течност се влива в теб...
това е тайната на доброто КАФЕ!

tonnny_bg

ехей,хора по-спокойно де-не сте в чата-това е форум  [pleZz] [namigG]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Mistic

Quote from: chikita on December 04, 2005, 10:58:25 AM
Къв ти е проблема бе, мога да пиша където си искам, когато си искам!!!!!!! [evil] :>
:realmad:

chikita

Кво ми се зъбиш бе?! [evil] :>
Всяка сутрин жадуваш да го почувстваш,
да го духаш, да го допреш до усните си...
тогава горещата течност се влива в теб...
това е тайната на доброто КАФЕ!