Балада за една хартийка.

[ilusia]

Светиня грешна , на грехове безбитни
уличница смешна в градове бездушни.
Просякиня сякаш за толкоз хиляди лица,
щом нощта настъпи , по булеварда скита тя.
И не проси , ръката не протяга да я грабнеш
с твоите две ръце. Тя себе си продава,
сякаш цвете нарисувано върху сърце.
И фигурки от измачкана хартия варгалят
се на мръсния паваж. Те, всичките ония ,
с лица от гримове и фалш.

И искаш да я купиш , с дребните трохи
на своето благоволение. Да я любиш,от
душа с презрение. И искаш тя да те
обича - такава прокълната , празна.
Пред тебе всяка дреха да съблича да те
моли , с очи да казва " пред тебе коленича"
Да пие до дъно всяка въздишка с аромат
на отрова... и да умира и да се ражда всяка
сутрин за тебе - еднаква , а нова. И всички
белези горящи на лицето й са знаци за
отминалите нощи. А колко жалки , колко пошли....

Светиня грешна , пантеон и древен
храм... тя в себе си приветства всичко и мисли
" какво ли още да му дам". Обича те през
нощите , в които себе си във теб презира ,
и мразите когато в очите ти само празнота
съзира. И как я гледаш - гола , устремена ,
към тебе бягаща отново птицата ранена.
Докосваш нежната й плът , облизваш цялото
й тяло... и за кой ли път пиеш.. съществото в
тебе за лъчи отново зажадняло.

И не можеш да й се наситиш - такава младост ,
толкоз крехка , удари , милувки , сякаш
дрешка вехта. И ти във нея пак пулсираш
цялото ти мъжество обвила тя , като пелерина
някаква... пелерина на страстта. Но тя е свята ,
тя е грях. Тя жената... обичаща през смях.
И ето , утрото настава , коленичила пред теб
бавно става , гледаща напред . Гордата осанка
нощта не ще я заличи. Станала е само сянка на
безбройните лъжи....

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Адмирации...  [ihuuu]

[иринка]

 [mhmm] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

[sunrise]

 [evala] [evala] [heart__]

[ilusia]

Адмирации...  [ihuuu]

Поласкана съм  [inlovee]