Момичето с белите рози........

[slunce]

Петър и Ваня бяха много добри приятели.Някога бяха влюбени един в друг,но после се заобичаха като брат и сестра.За него тя беше малката му сестричка,за която винаги щеше да се грижи,а за нея той беше добрият по-голям брат,който винаги я пазеше. Жевееха  в малко  градче под балкана.
Много обичаха да се качват на една скала.Оттам виждаха целия свят.
Един ден, както винаги те се качиха там. Той и набра цвете и и ги подари.Много се веселиха. Решиха да танцуват,но точно в този момент Ваня се подхлъзна  и едвам се хвана за ръба на скалата.Тя много се изплаши и заплака.Петър веднага се опита да я издърпа,но в този момент стана нещо ужасно- той падна.

- Неееее..... Неее..... - извика Ваня.
Наблизо имаше някакви хора и веднага се притекоха на помощ. Но вече беше късно- Петър беше мъртъв.
Когато казаха на баба му тя едва не получи инфаркт.
- Ти си виновна!!! Ти си го бутнала. Проклета да си....... Ти уби внука ми....... Убийца.. - крещеше баба му на Ваня.
- Не е така грешите г-жо.... Той искаше да ме хване ,за да не падна и се подхлъзна и сега го няма.... - плачеше момичето.
- Всичко е заради теб....... всичко.......
Думите на бабата се забиваха като нож в сърцето на момичето. То беше съсипано.....
Всяка вечер седеше на терасата си и плачеше.....
- Къде си Петъо??? Нали винаги щеше да ме пазиш..... къде си........ защо ме остави сама..... защооо......
На погребението имаше много хора. Ваня също отиде,но бабата не пожела да я пусне и не и даде да припари до ковчега.
- Не искам убийцата на внука си тук. - крещеше баба му
- Стига вече..... моля ви пуснете ме..... моля ви.......
- Не, отивай си........
И момичето тръгна с очи пълни със сълзи.....


Бабата не спираше да обвинява момичето за смъртта на внука си..... Не искаше и да чува , че е било нещастен случай....
Годините минаваха.. Ваня се премести в столицата. Стана известна,богата..... Влюби се в един прекрасен мъж и беше щастлива,но никога не забрави Петър.
Всяка година тя носеше бели роза на гроба му.

Един докато беше на едно празненство,срещна бабата на Петър,която работеше в същото заведение.
- Браво успяла си. Стана известна........ нещастница такава. Как не ти тежи на съвестта това,което направи?Как не те е срам........
- Стига...... Не издържам вече..... Оставете ме на мира. Аз заслужавам да бъда щастлива. Разберете аз не съм виновна за нищо и вие го знаете ,но не искате да разберете... Докога ще продължавате да ме обвинявате за нещо ,което не съм направила......... Да не мислите,че на мен ми е лесно..... Да не мислите ,че мен не ме боли..... Как може да сте такава егоистка.... За Бога пораснете....... Стига вече.Забранявам ви да ме тормозите.....
- Добре ще ти повярвам и ще те оставя на мира....... но само ако знаеш колко ме боли.....
- О,повярвайте, ми знам....
- Ти ли носиш белите рози на гроба му?
- Да аз и няма да спра да ги нося никога,защото го обичам..... защо той винаги ще си остане моето по-голямо братче.
- Добре....... Сбогом...
-Сбогом г-жо........ сбогом......

- Приятелко..... забрави. - каза една от приятелките на Ваня
- Не, той не заслужава да бъде забравен.Хайде скъпи да вървим.
И тя тръгна заедно с любимия си.... И бяха щастливи. Имаха много дечица и едно от тях тя кръсти Петър.

И сега една вече прегърбена и стара жена, с побелели коси, носи букет бели рози на гроба на своят по-голям брат. Едвам ходи..... но е дошла заради него.Разказва му колко е щастлива.......
Не и остава много време живот и може би това са  последните бели рози ,които носи.
- Чакай ме Петъо....... скоро и аз ще дойда при теб.  
       

[« {} Chocolate {} »]

 [reevvv]
много завладяващо, браво слънце!  [bravisimo]

[slunce]

Радвам се,че ти е харесало.  [heart__]
Благодаря ти.  [inlovee]

[Qween of the black hearts]

чувствено е....и има много тъга в него

[slunce]

Благодаря мила  [inlovee]

[Qween of the black hearts]

моля слънчице пак заповядай(ама с нещо по весело щото на слънцата не им отива тъга)

[slunce]

Дано да е по- весело.  :) Ще се постарая  :)