Получател - неизвестен.

[ilusia]

Здравей.
Не зная кой си ти ,а и няма значение. Това писмо не е до теб. То дори не е до мен. То ще отиде в небитието , от където идват и отиват всички чувства, болки , любови , тъги.
Но в черните като катран нощи , аз имам нужда да пиша. Имам нужда да се изживявам и преживявам , чрез думите си , те ми помагат да осмислям всички грешки , всички провали и всички радости. Да подреждам хаоса в душата  и сърцето си. А днес хаоса , отстъпва място на пустотата. Чувал ли си как кукувицата кука  над опустялата гора ? Как е замряла в последно дихание , прогонила от себе си всички малки същества , които са я обитавали ?
Чувал ли си ужасяващото пеене на увяхващото цвете , което с последни сили се бори за глътка въздух ? И оная пареща болка на сухите сълзи , които нямаш сили да изплачеш ? Усещал ли си , как мечтите ти се разбиват и как всяко парченце се забива в душата ти , кара я да кърви , да боли , да плаче от гняв , болка , отчаяние и покруса ?
Наречи ме глупачка , наречи ме дете , наречи ме и празна мечтателка , бореща се да промени света с идеалите си , с бляновете на душата си , която лети из непознати светове , в отвъдни , метафизични измерения.
А защо просто не ме наречеш истинска ? За кратко , за миг... за секунда дори ... Просто истинска.
Аз нямам нужда да зная , че няма да променя света... Осъзнавам го. И нямам нужда да зная , че не познавам хората и това съзнавам. Достатъчно ми е да зная , че мога да им дам себе си. Че в един свят на болка и неразбиране съм способна да разбера и простя жестокостта , апатията , безверието и озлоблението. Че в един свят на отрова ,аз притежавам усмивката - натидот за всяка покруса и тъга. И може би ще се запиташ от къде черпя енергия , от къде имам сили за всичко това.
Ще ти призная- давам това , от което най-силно се нуждая. Обещах на себе си , че никога няма да позволя онези , които обичам да изпитват същото като мен  - да просят за трохи обич , да молят за прегръдка и нежност. Да галят с очи отражението си в пустото огледало , защото няма кой друг да го стори за тях. И ако един ден успея да спася поне някого от усещането , да се чувства като разкъсан парцал , теглен от течението , идващ от никъдето и отиващ в нищото ще бъда щастлива. Ще зная , че животът ми не е минал напразно. Че едно дете , една жена , изпълнена с грехове , със страхове , с угризения и кошмари все пак е била нужна някому .
Може би насмешливо ще ме попиташ какво ли иска тази "светица" за себе си. И в тая нощ на болезнена откровеност отново ще изложа душата си на показ.
Искам да ти повярвам истински. Да , теб те няма , но един ден... един ден искам да ти вярвам. Искам да се появи мъжът заслужаващ моето доверие. В чиито очи утрин ще виждам зората и в чиито прегръдки може би , най-сетне ще намеря покоя и сигурността , които цял живот търся , винаги на неподходящи места , при неподходящи хора.
Прости на глупавото смешно дете , тази самосъжалителна изповед.
Понякога и силните ги боли :)

[иринка]

Понякога и силните имат нужда от слабост....
Обичам те,защото си такава-истинска и красива!
[heart__] [heart__] [heart__]

[ilusia]

Аз ти благодаря , че си до мен , с мен и ме обичаш !  [heart__]

[sunrise]

 [ihuuu] [inloveee]

[Arwen]

Здравей,
Зная коя си ти и именнто това има значение. Ти си онзи светъл лъч надежда, който пробуди птиците в моята опустяла душа. Ти си онова, същото малко момиченце с косите от абанос и очите - аметисти, светеще, вечно смеещи се... Ти си онова невинно дете, което по някаква странна случайност имам щастието да познавам... Аз грешника... онзи, който крадеше души, убиваше усмивки, изсмукваше души... Онзи същия, който по своя си начин те обичаше днес, вчера или някога...
Сега пиша, а не зная какво искам да ти кажа... Може би да моля за прошка? Едва ли? Ти си простила преди да ме срещнеш дори...
Аз съм онзи непознатия и до болка познат странник, бродещ в малкото ти сърчице... Чакащ своя бляскав миг на поява... Искащ да сбъдне и най - малките и съкровенни желания... Копнеещ да види усмивката ти и да знае, че тя е именно за него... Да, все още съм някак нереален, измислен от себе си или може би от теб... Но знам и ти знаеш, ИМА МЕ! Там някъде... чакащ... не бързащ, скитащ понякога... Но вечно търсещ теб, малко мое цвете... И едва, когато те намеря (защото аз зная, че ще те намеря) ще мога да простя на себе си и ще се видя в очите ти приказен... И ще чуя шепота на вятъра и песента на славея... А ти... ти ще пак онова малко момиченце и пред очите ми ще се превръщаш в красива, млада, СИЛНА жена!
А сега довиждане, малка моя...
Не, не е собогом... до скоро виждане... защото следващото писмо към теб ще е написано със очите ми гледащи твоите...
Защото следващата ти усмивка ще е потопена в мен, защото аз ще съм там, искащ единствено и само теб... защото ще съм си простил всеки грях... защото ще съм готов за обичта ти!

Мило мое сладко, обичам те!  [heart__]

[Qween of the black hearts]

Съни миличка страхотно е !!!! [sad3] [bravisimo] [bravisimo]