Среднощно...

[kalista]

Будна съм и чакам...
И тази нощ горя сама.
Вече нищо нямам,
остана ми едничката съдба.

Очите не щат да се затворят,
а устните притихнали мълвят:
"Дори всички врати за теб да се отворят,
без мен на прага, те вечно ще крещят!"

Пантите със поглед изтръгни,
че граница са помежду ни.
Сетне безмилостно на място ги върни,
забравил колко топла е кръвта ми.

Знаех, че нас вичко ни дели -
думи, мисли и душа.
Но няма значение, нали -
щом щастието си сама руша.

Вратата скърца, допирът боли.
Срещу мен - човек ли си или стена?
Хайде, тръгвай си - върви,
а тревогите сама ще си реша.

[me4tatelka]

[heart__] [heart__] [heart__]