Светлина, разпиляна на прашинки

[Gentiana]

Кипариси...
Вглъбени рицари на скръбта.
Вехнат дланите ви,
протегнати към небето.
Разпиляна на прашинки
разсеяна светлина
целува утрото.
Затворено е сърцето.
Бръшлян и петунии
по зид от камък студен
пчелите на изгрева
ще погалят.
Гъст мед, с аромат
на акация и зимзелен,
облизва по пръстите си
безкраят.
И заплетен в паяжините
слънчев лъч росата
ще изсуши,
бос през тревите
ще премине,
ще падне в очите ми-
много нежно,
но горещ ще ги изгори.
Дали от тази болка
и душата ще загине?

[me4tatelka]

[tonnny_bg]

Ох,размечтах се ... [inlovee] :kissoflove: :flowers:

[sunrise]

[heart__]

[Gentiana]

 :) Благодаря ви, момичета!
[wish all my love]

[vesselin]

 [usmivkaa] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [a taka]