Прегръдки от стъкло

[ilusia]

Скрий ме в прегръдките си от стъкло
на порцелановата кукла нека се радва
света. Щастлива ще бъда когато луната
със млечно бялото си око , ми шепти
и говори приказки започващи винаги
със "ако"....

Скрий ме в прегръдките си от стъкло ,
приюти ме в свят без гранит. Ще бъда
притихнала , нежна , чуплива дори ,
нека във порцелана остана без спомени.
Нарисувай на лицето ми безмилостна
усмивка , която ражда плътта , и
вече не ще раздирам тялото си парче
по парче... Всичко ще бъде стъклено късче....

Скрий ме в прегръдките си от стъкло ,
целуни бледото мое чело . Ще махна
за миг доминото от лед , за да впия очи
в дълбокия ти поглед.... И крий ме там ,
завинаги в недрата си студени , събличай
всяка моя суета... А после загърни ме ледено
горещо със дреха от мечта. Покрий порцелановата
ми кожа с купените целувки от жар , нека
въглени , огън , милувки - на луната аз ще продам.

Скрий ме в прегръдките си от стъкло ,
там нежна , тиха и малка , аз ще слушам
приказката "ако" и ще вярвам , че не съм
толкова жалка , че отново повярвах на
една измама от лед  и отново прегърнах
клоуна... нека бъде проклет !

[last_unicorn]

[inloveee] наистина прекрасно, изящно стихотворение  :)

[sunrise]

 [evala] [heart__]

[ilusia]

[inloveee] наистина прекрасно, изящно стихотворение  :)

Много ти благодаря  [inlovee]

[ilusia]

[evala] [heart__]

[inlovee]