Мразя те!

Started by Arwen, June 28, 2007, 01:09:16 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Колко бързо любовта преминава във омраза!
Учудващо, нали?! Въпросително ме гледаш...
Да, до вчера те обичах, днес вече те мразя!
О, недей гневно с очи да ме стреляш!

Сега за омразата ще ти разкажа.
Не, не е вид любов!
Омразата е гняв таен дълго, зная, за туй го казвам!
Омразата е онзи черен зов, объркан с великото чувство любов!

Мразя те! Нежно ще го кажа,
както мълвях, че те обичам.
О, аз омразата си сега ще ти покажа
и на нея от днес започвам да се вричам!

Ще ми отнемаш мечтите?! О, не си познал!
Ще се смееш, че ме боли?! Как пък не!
Ще ми пиеш от сълзите?! Грешно си разбрал!
Ще ти отмъстя! Чуваш ли, мразя те!

Пробуди в мен хищник зъл!
Не ме познаваш ти такава.
Не мисли, че само ти можеш да си подъл.
С пълна сила бликна жаравата на моята омраза!

Започвам отмъщение!
Не ми пука редно ли или не!
Омразата ми иска своето възмездие!
Ще ми платиш за всяка капка кръв от моето сърце!

Сега разбирам, любовта ми била е винаги омраза...
Ти за мен бил си никой!
Мразила съм те, дори когато с теб съм спала!
По дяволите! Не ми викай!

Тон не смей да ми държиш!
Не смей да искаш да съм пак като преди!
Не заповядвай и за това ще ми платиш!
О, не ставай смешен! Какво са тез сълзи?!

Няма да ме трогнеш! Спри!
Забрави ли?! Не те обичам, а те мразя!
Лицемерието за другата пази!
И крий се колко щещ, аз все пак ще те погазя!

Сам си виновен! Ти ме направи такава!
Не смей да ме наричаш зла!
Ти сам избра до полуда да те мразя!
Съжалявай сега!!!
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

иринка

[cvetee] Само така мило!

ilusia

Мило ? Ти нали знаеш колко те обичам ?
А ?
Именно за това ще си позволя да бъда пряма.
Ди , няма нищо по-жалко от това да мразим някого , когото до вчера сме обичали с цялото си същество. Това е омраза към нас самите , не към другия . Греховете не са наречени така, за да предпазват ближния , те са квалифицирани в тази категория , единствено , за да пазят нас , от... нас самите. Никой не може да ни нарани толкова , колкото самите ние се нараняваме. И никой не може да ни направи по-щастлив , освен ние самите. Зная , че са просто думи , зная , че не го мислиш , защото в голямото ти сърце няма място за грозни чувства... Но и пишейки го се затормозяваш :) Прощавай на всички , най-вече на себе си :) На този свят няма нищо непростимо , освен може би ... когато сами се тикаме на дъното . Млада си , красива си , умна си и аз те обичам :) Обичат те още толкова много хора , че не мога да ги изредя... Нима един единствен човек заслужава ние всички останали да сме лишени от щастието да те виждаме как обичаш ? Глупости :) Едва когато се освободим от всяко негативно чувство можем да се почувстваме истински свободни :) Ето на - една снимка ме върна отново в затвора на собственото си его и самолюбие. Но да остана там ? Аз ? Свобода - затворена ? Никога... ще се освободя от ревността си и ще полетя отново ;) По пътя ще те гепя за дългите коси и ще те метна с мен ;)
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on

devil

съгласна съм с ilusia
Искаш да съм твоя кукла за нощта...
ОК скъпи,
но да знаеш-куклите са без
сърца!!

Arwen

Quote from: ilusia on July 02, 2007, 12:08:25 PM
Мило ? Ти нали знаеш колко те обичам ?
А ?
Именно за това ще си позволя да бъда пряма.
Ди , няма нищо по-жалко от това да мразим някого , когото до вчера сме обичали с цялото си същество. Това е омраза към нас самите , не към другия . Греховете не са наречени така, за да предпазват ближния , те са квалифицирани в тази категория , единствено , за да пазят нас , от... нас самите. Никой не може да ни нарани толкова , колкото самите ние се нараняваме. И никой не може да ни направи по-щастлив , освен ние самите. Зная , че са просто думи , зная , че не го мислиш , защото в голямото ти сърце няма място за грозни чувства... Но и пишейки го се затормозяваш :) Прощавай на всички , най-вече на себе си :) На този свят няма нищо непростимо , освен може би ... когато сами се тикаме на дъното . Млада си , красива си , умна си и аз те обичам :) Обичат те още толкова много хора , че не мога да ги изредя... Нима един единствен човек заслужава ние всички останали да сме лишени от щастието да те виждаме как обичаш ? Глупости :) Едва когато се освободим от всяко негативно чувство можем да се почувстваме истински свободни :) Ето на - една снимка ме върна отново в затвора на собственото си его и самолюбие. Но да остана там ? Аз ? Свобода - затворена ? Никога... ще се освободя от ревността си и ще полетя отново ;) По пътя ще те гепя за дългите коси и ще те метна с мен ;)



Мило :) аз също те обичам! Благодаря за всичко, което си ми написала, трогната съм! Безпорно си права. Но и да искам аз не мога да го мразя, знаеш... :) Стихчето е просто стихче, нищо повече... колкото и неразбираемо да е като цяло :) Може би съм искала да е така... но и аз не знам. Искала съм на бъда кучка, искала съм да съм жестока, но не се получава... и честно казано се радвам, че не мога. Самата мисъл да мразя е безкрайно далече от мен, просто не мога... И дано не помислиш, че се защитавам, просто казвам, това което мисля... (макар в повечето случай винаги да греша...  [confused]) Благодаря ти за искренността!  [heart__]
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...