От както се помня слагам краят на тази любов.

[ilusia]

Край.

От както се помня слагам краят на тази любов.
Докосвам стената , гледам празно с очи, и щом
понеча "сбогом " да кажа всичко в мене мълчи.
От глина изваях лицето ти , вдъхнах живот ,
и като глупачка виждах в сърцето ти , едни
нереален образ - свиден до гроб.

В нощите светли , сияния обграждаха
ликът на един непознат. И жадна бях , пиех
с душа , дъхът на един върколак. Обичах те
лудо , диво почти. А после обичах , тихо
и кротко както ти повели. Обичах в забрава ,
обичах на пук.... И все тебе , защо не друг ?

Обичала съм илюзии , обичах мечти. Безпомощна
имах нужда да вярвам , че може би вече си ти.
Но днес отново ме прегръщат мъгли. И сякаш
в душата ми олово тежи. Отделям от своята
гръд , един спомен запокитен в свещен за мен кът.
И няма да плача , нямам сълзи. Още в мен нещо трепти.

Но твърде съм горда , твърде много дори.
Стига ми толкова болка , нека за някой друг да гори.
И днес имам сили да кажа сбогом на един непознат,
в който наивно , по детски въплътих полъх на един
върколак. И от сега за напред , това ще си ти.
Едно чудовище със жълти и кръвни очи.

И моля те... не ме вини. Тъй по лесно се преглъщат
вечно сухите сълзи. Може би си прекрасен , нежен ,
поет... Но за мен си някой , който бих искала да
наричам "проклет" . От както се помня слагам краят
на тази любов. И днес ще се забравя . Някой друг
ще съм. Себе си с тебе само на сън......