Да живееш,какво е това?

[tonnny_bg]

Проклятие !
Самият факт, че човек рано или късно умира....значи е проклятие....
Ако живееше вечно, тогава бих казал че е удоволствие....Защо живеем....да постигнем нещо ?
дори и така да е....какво от това....след като удари камбаната, после нека хората те помнят....
ха ха ха.....пълни дивотии....
Дори да постигнеш нещо в този живот, ходи виж после как хората му се радват на него....Не можеш....
Освен ако Господ или който и да е там, не ти позволи да надникнеш от небето....
ПОСТИЖЕНИЯТА, НЕ МОГАТ ДА СЪЖИВЯТ ЧОВЕКА !

Ако живеем вечно ще изгубим тръпката.Не ми допада идеята да знам ,че имам още толкова много ,до безкрайност.Напротив ,като знам че утре няма да е същото,няма да съм млада и да правя неща,които днес мога,по ми е сладко .
За мен живота е и изпитание,и наслада,и изпит,и борба ,и толкова много красиви неща.
От всичко по малко,но си струва и заради хубавото ,и заради другото. :)

[Rocka_Rola]

както всичко в природата ,така и човека си има начало и караи,това е наспълно естествено така ,че ням старшно всичко е наред :) дето се вика и червеите трябва да ядат :)

[Barbarian]

Проклятие !
Самият факт, че човек рано или късно умира....значи е проклятие....
Ако живееше вечно, тогава бих казал че е удоволствие....Защо живеем....да постигнем нещо ?
дори и така да е....какво от това....след като удари камбаната, после нека хората те помнят....
ха ха ха.....пълни дивотии....
Дори да постигнеш нещо в този живот, ходи виж после как хората му се радват на него....Не можеш....
Освен ако Господ или който и да е там, не ти позволи да надникнеш от небето....
ПОСТИЖЕНИЯТА, НЕ МОГАТ ДА СЪЖИВЯТ ЧОВЕКА !

Ако живеем вечно ще изгубим тръпката.Не ми допада идеята да знам ,че имам още толкова много ,до безкрайност.Напротив ,като знам че утре няма да е същото,няма да съм млада и да правя неща,които днес мога,по ми е сладко .
За мен живота е и изпитание,и наслада,и изпит,и борба ,и толкова много красиви неща.
От всичко по малко,но си струва и заради хубавото ,и заради другото. :)

От къде знаеш,че,ако живеем вечно няма да има друга,дори по-хубава тръпка? :) Друг е въпроса,че,ако бе възможно това нашата планетка отдааавна да се беше пренаселила.

[Mistic]

Много мрачно гледате на нещата. Защо трябва да е състояние преди смъртта? Защо смъртта да не е състояние след живота? Човек не се ражда, за да умре...и нищо не се прави, за да изчезне...прави се, за да има постигне нещо, прави се с цел. Затова живееш. Това е да живееш. Правиш го, за да постигнеш нещо.

А ако не постигнеш нещо,значи ли че не си живял?

Не, но пък означава, че няма да остане нищо след теб...

Е да,ама темата не е за това какво остава или не след теб. А и иначе,какво остава? Колко време? Ще те помнят някоя и друга година най-близките и какво? Хората,които се помнят дълго се броят на пръсти почти. Значи ли това,че огромната част от човечеството не е живяла никога? :)

Означава, че само 1-2 човека ще те помнят, а те като умрат - никой. Не, не значи, че огромна част от човеството не е живяла никога, защото тя така или иначе гради нещо...Страшно много хора изграждат нещо...Но те ще бъдат забравени, защото просто не са изпъкнали.  :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Мисля, че в една от темите беше поставен въпроса..." Дали, ако едно дърво падне в гората и никой не го чуе не означава, че то не е паднало" (цитата е по памет). И един друг цитат от един филм, който аз лично много харесвам..." Боговете ни завиждат за това че умираме, защото мисълта, че всеки миг може да ти е последен го прави уникален и неповторим..." (също по памет). Не се наемам да дам еднозначен и изчерпателен отговор на въпрос, на който  хилядолетия никой не е успял да отговори, но според мен хубавите и красиви неща(не става дума за материалното, а за чисто духовното) в живота на всеки човек осмислят и дават пълнота, завършеност и цялост на съществуването му.
ПП: не ангажирам никой с мнението си, просто го представям възможно най-синтезирано в писмена форма. Мерси!

[Unforgotten`feeling`f]

Проклятие !
Самият факт, че човек рано или късно умира....значи е проклятие....
Ако живееше вечно, тогава бих казал че е удоволствие....Защо живеем....да постигнем нещо ?
дори и така да е....какво от това....след като удари камбаната, после нека хората те помнят....
ха ха ха.....пълни дивотии....
Дори да постигнеш нещо в този живот, ходи виж после как хората му се радват на него....Не можеш....
Освен ако Господ или който и да е там, не ти позволи да надникнеш от небето....
ПОСТИЖЕНИЯТА, НЕ МОГАТ ДА СЪЖИВЯТ ЧОВЕКА !

За първи път не съм съгласна със скорпиончето.

Животът не е проклятие, той е пътешествие. Всеки среща трудности по пътя си, всеки среща пречки и проблеми. Те каляват духа ни. Живеем, за да се самоусъвършенстваме, за да достигнем мечтите си и да се опитаме да се преборим със страховете си. Животът има смисъл, той е в пътуването. По пътя има много мрачни отбивки, но и някои слънчеви места  :)

Скорпионче, постиженията не могат да съживят човека, но могат да го направят безсмъртен в сърцата на хората  :)

[last_unicorn]

ами че той отговора на въпроса одавна измислен - всеки се ражда с цел и тя е ясна - да поддържа биологичния си вид. колкото и да не ми звучи възвишено за това се раждаме, не сме по-различни от нищо друго в природата. това ни е биологично зададената цел. от там нататък как ще си живееш живота определя какво е той за теб - дали ще го посветиш в това да помагаш на други хора, дали ще си го осмисляш като доставяш удоволствие на себе си и другите безброй начини да си го изживееш. един човек не може да промени света, но може да даде цел на живота си опитвайки се.
"Да живееш, какво е това?" -  да живееш си е да живееш, защо трябва да е нещо друго?
любимия ми цитат по този е повод е на Бъгс Бъни - Не вземай живота твърде на сериозно, и без това няма да се измъкнеш жив от него  :) [lol]

[Barbarian]

ами че той отговора на въпроса одавна измислен - всеки се ражда с цел и тя е ясна - да поддържа биологичния си вид. колкото и да не ми звучи възвишено за това се раждаме, не сме по-различни от нищо друго в природата. това ни е биологично зададената цел. от там нататък как ще си живееш живота определя какво е той за теб - дали ще го посветиш в това да помагаш на други хора, дали ще си го осмисляш като доставяш удоволствие на себе си и другите безброй начини да си го изживееш. един човек не може да промени света, но може да даде цел на живота си опитвайки се.
"Да живееш, какво е това?" -  да живееш си е да живееш, защо трябва да е нещо друго?
любимия ми цитат по този е повод е на Бъгс Бъни - Не вземай живота твърде на сериозно, и без това няма да се измъкнеш жив от него  :) [lol]

Ще кажа само-евала. :) Живота си е точно това. Колкото и да се опитваме да му придадем друго значение,той не е нищо повече от продължаване на биологичния вид, и само това е и смисъла му.Останалото са си странични ефекти от живеенето.:)

[tonnny_bg]

 [lol]Хихихи,странични ефекти ,а?Както се казва бонуси имаме покрай поддръжката на биологичният вид . [lol]Ама си струва и заради тях .А и поддържането на биологичният вид не е чак толкова гадна задачка. [inlovee]Особено като видиш как плодовете на труда ти растат с всеки изминал час и минута и се гордееш с това.Децата-това май е смисъла.Може да гледам едностранно,но това за мен е начин да покажа че не съм се родила напразно и ще оставя след себе си достойно попълнение. :)

[Barbarian]

[lol]Хихихи,странични ефекти ,а?Както се казва бонуси имаме покрай поддръжката на биологичният вид . [lol]Ама си струва и заради тях .А и поддържането на биологичният вид не е чак толкова гадна задачка. [inlovee]Особено като видиш как плодовете на труда ти растат с всеки изминал час и минута и се гордееш с това.Децата-това май е смисъла.Може да гледам едностранно,но това за мен е начин да покажа че не съм се родила напразно и ще оставя след себе си достойно попълнение. :)

За теб достойно,за други не. :) Ние просто сме най-развитата форма на живот на земята..или и това дори може да се оспори. :) По същество сме си животни и не сме нищо повече от всяко едно по отношение на смисъла и целта на живота ни.Е,малко по-разумно и с опит за по-осъзнато гледаме на нещета,но сме си просто един от животинските видове.

[repi-s-lychec]

Проклятие !
Самият факт, че човек рано или късно умира....значи е проклятие....
Ако живееше вечно, тогава бих казал че е удоволствие....Защо живеем....да постигнем нещо ?
дори и така да е....какво от това....след като удари камбаната, после нека хората те помнят....
ха ха ха.....пълни дивотии....
Дори да постигнеш нещо в този живот, ходи виж после как хората му се радват на него....Не можеш....
Освен ако Господ или който и да е там, не ти позволи да надникнеш от небето....
ПОСТИЖЕНИЯТА, НЕ МОГАТ ДА СЪЖИВЯТ ЧОВЕКА !

Както всяко фактическо състояние животът има два елемента - материален и духовен. И ако се родиш, живееш 70 години и издъхнеш, значи материалният елемент на съществуването ти се е изчерпал. Но ако се родиш, живееш 70 години, някъде между които напишеш "Под игото" и след това умреш, а в последствие Н броя поколения израстват, четейки и донякъде възприемайки твоите идеи, прости ми, но по-съществената част от съществуването ти си СЪЩЕСТВУВА. А ако оставиш и дете, то тогава и материалният елемент на съществуването ти не може да се нарече изчерпан. А ако не оставиш нито дете, нито книга, нито поне един добър спомен, замисли се не си ли бил всъщност 70 години в безсъзнание и дали това, в което всъщност си участвал 70 години може да се нарече живот.

Нихилизмът ти е повече от ненужен. Не си разхищавай времето с подобен род жалки и пораженчески мисли.

[nMz]

Да кажем , че живота е едно пътшествие от точка А до точка Б.По време на пътя ние трябва да разберем отговора на въпросите "Защо живея ?" , "Какъв е смисълът на моя живот ?" , "С каква цел съм тук".Ако разбереш отговорите на тези въпроси ще разбереш и защо си живял ... Според мен хората се раждат за да разберат отговорите на тези въпроси , но малцина успяват :)

[Barbarian]

Да кажем , че живота е едно пътшествие от точка А до точка Б.По време на пътя ние трябва да разберем отговора на въпросите "Защо живея ?" , "Какъв е смисълът на моя живот ?" , "С каква цел съм тук".Ако разбереш отговорите на тези въпроси ще разбереш и защо си живял ... Според мен хората се раждат за да разберат отговорите на тези въпроси , но малцина успяват :)

Хич даже не се раждат за да търсят отговори на каквито и да било въпроси. Това,че ги търсим или търсят е последствие от способността ни да разсъждаваме. Както се ражда едно коте,не за да намира отговори на подобни въпроси за живота,така и човека.

[last_unicorn]

аз пък си мисля, че вместо да се чудиш защо живееш, по-добре направо да живееш, иначе може да го пропуснеш някак самия процес :)

[nMz]

Хич даже не се раждат за да търсят отговори на каквито и да било въпроси. Това,че ги търсим или търсят е последствие от способността ни да разсъждаваме. Както се ражда едно коте,не за да намира отговори на подобни въпроси за живота,така и човека.

Котето няма дадености да търси тези отговори :) Ако ги имаше , може би и то щеше да търси отговорите ... никой не може да каже със сигурност ...

П.П. Не съм казвал , че е задължително да се разберат отговорите.Просто ако ги разбереш ще разбереш и защо си живял :)