Съжалявам

[ludnegar]

И днес , отново съжалявам,както хиляди други пъти в последните седмици.Съжалявам за това, че показах истинското си лице,съжалявам за това, че ти се доверих,съжалявам за това, че ти показах слабостта си,съжалявам за това че ти показах по-добрата страна от себе си.Съжалявам, че не се държах с теб като с боклук,както съм го правил с много други преди теб.Съжалявам, че бях твърде сляп, за да прозра това, което други преди мен прозряха.Съжалявам за това, че исках да се променя към по-добро,съжалявам че не запазих емоциите си за себе си,а ги споделих с теб.Съжалявам, че те натоварих с товар, който не бе за твоите плещи.Съжалявам че не ти дадох времето от което имаше нужда.Съжалявам че обърках себе си така, както обърках теб.И въпреки, че толкова съжалявам,все пак не съжалявам за нищо,защото за първи път в живота си се борих,а не избягах, като жалък страхливец.Загубих,но не ме е срам,защото загубих изправен очи в очи със страховете и мечтите си.Загубих,но всъщност спечелих,защото разбрах в какво се бях превърнал и какво съм всъщност.

[kalista]

 [sad3]

[Gentiana]

 [cvetee]

[Kmeticata na Krymovo]

         Съжалявам...Защо тръгнах по този път... защо не се изгубих,а се загубих!Съжалявам че листата по клоните на дърветата обсипващи пътя ми,ми казаха,а аз не ги послушах...тях листата моите добри братя и сестри...Прошепнаха ми с най-нежния глас:"За да продължиш напред ти трябва единствено вода...слънце...земя...и нищо друго...Съжалявам,че не ги послушах...Тръгнах аз по своя път...обедена че е правилния...
             Ах,как съжалявам...
             ПИХ!!!...Но не вода!Вървях и пиех алкохол,напивах се...падах като листо...изправях се И пак продължавах да вървя по моя уж предначертан път...Листата ми шептяха своите нежни думи...как съжалявам че не ги чух...
            Погледнах към слънцето и то ме заслепи...казах си:"Няма да поглеждам повече към него!"...без да се замисля че без слънцето ще овехна като пресъхнало листо...
            А земята...не я осещах под краката си...защо не послушах моите побратими листата...защо полетях в небесата като листо,от което дървото се е отказало...как съжалям че вместо да вървя напред аз започнах да падам стремглаво надолу...като листо,отвеяно от вятъра,листо простило се със клоните...с корените...със земята и слънцето!И колко хора само се опитаха да ме хванат!Съжалявам,че им позволих да ме уловят,да се полюбуват на красотата ми и след това с помоща на вятъра отлитах от ръцете им...ръце,бършещи горещите им сълзи от раздялата...Колко много съжалявам!
                  И сега съжалявам,че вятъра се превърна в най-добрия ми приятел...сега съм като дърво без корен,като листо без клон...летящо и все още надяващо се...и варващо,че ще му поникнат поне крака...И този път дано тръгна по правилния път...слушайки нежните думи на листата...Съжалявам...кога ли ще спра да го повтарям....

[ilusia]

Хората в целият си живот съжаляват за нещо.
Съжаляваме за отнети или не дадени шансове. Съжаляваме за грешки , поправими или непоправими. Съжаляваме за избори , думи ....
Съжаляваме , че сме станали такива или , че не сме станали по-рано. Съжаляваме за миналото ... Съжаляваме.
И до къде така с това съжаление ? Къде ще стигнем ? Къде сме тръгнали ? И къде искаме да идем ?
Не зная. Всеки за себе си се опитва да намери правилните отговори. Правилните неща , за които си струва да съжалява.
Kmeticata na Krymovo
Съжаляваш ? Не мисля , че има за какво. Всяко падане е едно ново начало . Всяко изправене е просто поредният начин да паднем. Но има неща , които сам от долу можем да видим или осъзнаем. И само за някои неща наистина си струва да паднем в калта.

ludnegar
А ти спри да съжаляваш.... Със съжаление живот не се оправя , бъдеще не се гради , отношения не се възстановяват. Със съжаление единственото което се постига е да си седиш в калта. Но при теб е трагично. Ти виждаш смисъл да си там....

Я се стягайте и двамата. Хора умират. Хора осакатяват . Хора губят себе си и живота си , а вие съжалявате за неща , които ви учат и са ви направили малко по-стойности личности от преди да "съжалявам"
Живота не е думи. Научили сте се да съжалявате в себе си... съжалявайте и в реалността с достойнство !
[inlovee]
Накарах ви се едно хубаво  , ся да ви кажа, че ви обичам освен друго не виждам кво да направя  [lol] [shame]

[tonnny_bg]

Е какво друго да добавя след поста на Илюзийка? :)

[Kmeticata na Krymovo]

Хората в целият си живот съжаляват за нещо.
Съжаляваме за отнети или не дадени шансове. Съжаляваме за грешки , поправими или непоправими. Съжаляваме за избори , думи ....
Съжаляваме , че сме станали такива или , че не сме станали по-рано. Съжаляваме за миналото ... Съжаляваме.
И до къде така с това съжаление ? Къде ще стигнем ? Къде сме тръгнали ? И къде искаме да идем ?
Не зная. Всеки за себе си се опитва да намери правилните отговори. Правилните неща , за които си струва да съжалява.
Kmeticata na Krymovo
Съжаляваш ? Не мисля , че има за какво. Всяко падане е едно ново начало . Всяко изправене е просто поредният начин да паднем. Но има неща , които сам от долу можем да видим или осъзнаем. И само за някои неща наистина си струва да паднем в калта.

ludnegar
А ти спри да съжаляваш.... Със съжаление живот не се оправя , бъдеще не се гради , отношения не се възстановяват. Със съжаление единственото което се постига е да си седиш в калта. Но при теб е трагично. Ти виждаш смисъл да си там....

Я се стягайте и двамата. Хора умират. Хора осакатяват . Хора губят себе си и живота си , а вие съжалявате за неща , които ви учат и са ви направили малко по-стойности личности от преди да "съжалявам"
Живота не е думи. Научили сте се да съжалявате в себе си... съжалявайте и в реалността с достойнство !
[inlovee]
Накарах ви се едно хубаво  , ся да ви кажа, че ви обичам освен друго не виждам кво да направя  [lol] [shame]

И аз те ОБИЧКАМ :flowers: !Обещавам, няма повече да съжалявам    :kissoflove:

[ludnegar]

Хората в целият си живот съжаляват за нещо.
Съжаляваме за отнети или не дадени шансове. Съжаляваме за грешки , поправими или непоправими. Съжаляваме за избори , думи ....
Съжаляваме , че сме станали такива или , че не сме станали по-рано. Съжаляваме за миналото ... Съжаляваме.
И до къде така с това съжаление ? Къде ще стигнем ? Къде сме тръгнали ? И къде искаме да идем ?
Не зная. Всеки за себе си се опитва да намери правилните отговори. Правилните неща , за които си струва да съжалява.
Kmeticata na Krymovo
Съжаляваш ? Не мисля , че има за какво. Всяко падане е едно ново начало . Всяко изправене е просто поредният начин да паднем. Но има неща , които сам от долу можем да видим или осъзнаем. И само за някои неща наистина си струва да паднем в калта.

ludnegar
А ти спри да съжаляваш.... Със съжаление живот не се оправя , бъдеще не се гради , отношения не се възстановяват. Със съжаление единственото което се постига е да си седиш в калта. Но при теб е трагично. Ти виждаш смисъл да си там....

Я се стягайте и двамата. Хора умират. Хора осакатяват . Хора губят себе си и живота си , а вие съжалявате за неща , които ви учат и са ви направили малко по-стойности личности от преди да "съжалявам"
Живота не е думи. Научили сте се да съжалявате в себе си... съжалявайте и в реалността с достойнство !
[inlovee]
Накарах ви се едно хубаво  , ся да ви кажа, че ви обичам освен друго не виждам кво да направя  [lol] [shame]

Да малък явно ги разбираш тия ралти прекрасно,но приеми че въпреки голямото ти сърце и желание,не можеш да разбереш всички и всичко.Хората съжаляват за грешките си.Аз греша и съжалявам и ще съжалявам винаги докато не ги поправя или не спра да греша.Ако това е грешка,нека бъде грешка...ще си нося кръста и никой няма право да ме съди за избора ми.

[ilusia]

[inlovee] Ники  [inlovee]

Абе дребен... понякога с теб май искаме да си кажем едно и също но говорим на различни езици ;)
Аз знам. Ти знаеш... дай да не прайм сйр на хората ;) [heart__]

[ludnegar]

Да малък, съжалявам ако съм реагирал прекалено остро.

[Don_NUTSO]

евала Виктор ...