News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Тъжният ефрейтор....

Started by ranenia skorpion, June 22, 2007, 13:46:15 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

ranenia skorpion



...и такаааа....
пълният и преработен вариант на това....
http://forum.stih4e.com/index.php/topic,14657.msg289636.html#msg289636 


или просто нов прочит на нещата свързани с казармените тревоги на войниците...




вдъхновено от песента на Хари Христов " Душата на войника "






ranenia skorpion  ....

                                                       presents :







                                                Тъжният Ефрейтор





                                  Момиче   на   гарата   подсмърча ,
                                 че   свърши   любовта,   започна   гърча...
                                 без   звание,  чин   и   без   пагон,
                                 за   момчето   от   последния   вагон...


                                 Беше  юни , бяха жеги   адски,
                                 беше   той   -   единствен   градски,
                                 който   сля   се   с   новобранци  на   портала,
                                 веднага   с   повиквателна   след   бала.
                                 Но   такава   мъжката   е   карма...
                                 плач   и   сълзи   пред   казарма
                                 от   роднини....  от   приятелка   далеч,
                                 победен   от   донаборната   сеч !




                                 Войник е !
                                 Пред   тях,   стар   навъсен   полковник,
                                 дошъл   в   България   от    Дубровник,
                                 крещеше   на   момчетата   в   ризи,
                                 да   забравят  свойте   капризи....
                               




                                А   ти   сестрице,   която    го   изпрати,
                                не   плачи ,   че в   компания  на   гранати,
                                него   остави   го   на   служба,...
                                потъпкана   любов   и   силна   дружба....




                                  До   снощи   бе   един   мъник,
                                  а   днес   в   казармата  -  войник,
                                  трупаше   медал   подир   медал,
                                  доверие,  достойнство   не   предал....
                                  Но   веднъж   преди   оркестър   да   засвири,
                                  изпратен   в   караул   от    командири,
                                  ефрейторът   издигнал   се   от   редник,
                                  писмо   получи   чак   от   Перник....




                                 "  Прости   любими  ,
                                 че   друг   ме   вози   вече   в  джипа   си,
                                 докато   пазиш   чужди    боеприпаси,
                                 от   пот   подгизнал   знай   на   поста,
                                 друг   обсипва   ме   с   целувки ,  доста..."
 



                                 Войникът   листчето    угрижен    смачка,
                                 от   признанието    на   една   близначка,
                                 прибра   на оръжието   сгъваемия   приклад,
                                 и   отправи   се   към   охраняваният   склад...



                                Приятелю,  недей   с   един   откос,
                               главата   си   да й   пращаш   на   поднос...
                               че   няма   плач   по   съдба    войнишка,
                               приеми   раздялата   с   въздишка....
 



                              Беше  юли ....  бяха   жеги   адски...
                              беше   той   единствен   градски...
                              сега,  сърцето   на   стария   танкист,
                              кървеше   от   прочетения   лист...
                              Куршуми   вплетени   в   препаска,
                              ще   заместват   нежната   й   ласка,
                              а  черна   смъртоносна   пушка,
                              отсега   нататък   ще   го   него   гушка...




                              В   деня   на   уволнение   мигом...
                              ще   се   обърне   той   кръгом,
                              ще   махне   след   дните   майски,
                              за   сбогом   на   командира   си   Владайски...
                              Но   сърце   свито   кат"   в   черупка,
                              от   радост няма   веч"   да   тупка,
                              че   там   на   КПП - то,
                              да  чака  няма,  любимата момчето...



                              цивилен    ще    излезе   с  късата   подстрижка,
                              държейки   в   ръка,   военна   книжка,
                              издаваща,   че заради   един   печат
                              ще   живее   сам   в   свят   половинчат...

 


                             а   ти   сестрице....
                             ако   нейде   стигне   го   куршума,
                             прахта   му   разпръсни   над    Струма,
                             за   да   видят   следващите   новобранци,
                             че   животът   не е   само   смях   и   танци...


           
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "