Завещание

[teamote^]

В тъмна стая, останала съм пак сама. С чаша вино опитвам се да удавя мъката си пак. Къде е радостта, къде е щастието, къде е любовта. Липсва ми живота, който до вчера живях, липсват ми приятелите, които оставих заради любовта. Къде е моят дом, коя съм аз – загърбих всичко, да мога да бъда с теб. А ти ? Какво направи ти ? Какво ми причини ? Знаеш ли, че за теб всичко давах, знаеш ли, че бях склонна живота си за теб да дам !? Навярно не, щом така ме остави. И нямам право да те съдя. И нямам право да говоря. Сама си причиних това, щом толкова сляпо ти повярвах. Не мога да търся любовта в друг – единствен бе за мен. И като Жулиета на живота си ще посегна, щом с любимия не мога да съм аз сега. Ти знаеш ли какво ми причини ? Виждал ли си ми очите как кървят – в тях вече няма сълзи. Не мога да те мразя – мразя само себе си, че позволих ти да си тръгнеш. Не, не искам времето да връщам. Назад няма да поглеждам. Просто искам приказката да не бе свършила до тук, просто искам да бе оценил моята любов. Сега се скитам – в незнайни посоки до смъртта си ще вървя. Аз нямам дом, нямам семейство, ни приятели – всичко заради теб оставих. И няма смисъл да живея. Кой ще е този, който за мен на гроба ми ще ридае, кой ще е този, който ще ме спре да си отида – няма такива. Без теб аз съм нищо, без любовта ти света за мен е празен. Отивам си и повече няма да те видя, ни гласа ти да чуя. Отивам си, не ти виня – ти поживя добре на мой гръб. Сега е време всеки по пътя си да поеме и да не вини другия за това. Ти пътя си вече избрал си, сега аз избирам да отида си от този свят, толкова пуст за мен!!! Сбогом любими – бъди щастлив, аз отивам си и любовта си ти завещавам!