Ингвинална Лимфогрануломатоза

[Magic`Green`eyes]

Ингвиналната лимфогрануломатоза принадлежи към групата на класическите венерически заболявания, заедно със сифилиса, гонореята и мекия шанкър. Тя представлява инфекциозно вирусно заболяване, което се предава по полов път.

Болестта протича с първични увреждания по половите органи и последващо ранно възпаление на регионерните лимфни възли /най-често в слабинната област/. По-късно настъпват нарушения в лимфната циркулация с поява на елефантиаза /слоновост на краката/.

Заболяването е характерно за страните с тропически или субтропически климат. У нас то се среща много рядко, у временно пребиваващи граждани от такива страни.

Болестта се причинява от вирус с големина около 150 милимикрона. У животни вирусът се локализира в мозъка, а у човека - в лимфната тъкан. Инкубационният период варира в широк диапазон /от 7 дни до няколко месеца/.

На мястото на проникване на инфекцията /най-често половите органи/ се появява малко възелче или възелче с гнойно мехурче, което се пуква и след това епителизира. Измененията не причиняват оплаквания, поради което остават незабелязани.

Болестното развитие се характеризира с ранни възпалителни промени в регионалните лимфни възли и късни нарушения на лимфната циркулация - развитие на елефантиазно състояние /застой в лимфните съдове/ в областта на половите органи, ректума и около ануса. Ранните промени започват 2-4 седмици след началните изменения и се придружават от общи признаци. Едностранно и по-рядко двустранно се подуват ингвиналните /слабините/ и бедрените лимфни възли, които стават болезнени. Възпалителният процес засяга околните тъкани и кожата. Може да последва резорбиране на инфилтрата /отока/ в лимфните възли.

Най-често обаче настъпва размекване, образуване на фистули, от които изтича гъста-жълтеникава гной, а по-късно - серозно-кръвенист секрет. В късния стадий на болестта се образуват плътни дълбоки ръбци, които затрудняват лимфната циркулация. Вследствие на това се развива елефантиазно състояние в областта на полови те органи и долните крайници. У жените по-често се засягат тазовите лимфни възли.

Лечението се провежда от лекар-специалист. Прилагат се сулфонамиди, пеницилин и широкоспектърни антибиотици. По показание се прибягва до хирургично лечение.

източник: http://www.infotel.bg