наивно...

[last_unicorn]

потеглих. към света напред -
в душата песни и цветя в косите.
с сърцето си усещах - всичко е наред,
от тук нататък слънчеви са дните.

обичах, обожавах и боготворях,
мечти раздавах аз на всеки друг.
кошмари не сънувах - просто спях
загърната наивно в захарен памук.

и кой да навреди, ще кажеш,
на доверчивото дете добро?
и аз така очите си замазвах
и вярвах на света че няма зло.

сега не спя, а плувам във кошмари.
със трясък срина се светът-мечта,
реалността ентусиазма ми попари -
живея вече зад стоманена стена -

от отчаяния и от съмнения направих си я сам-сама...

[MiMiToOoOo]

 [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] Това все едно за мен си го писала...дума по дума...като го четох,направо корема ми беше на топка [crying]

Страхотно е  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]  [inlovee]

[Gentiana]

много е хубаво  [cvetee]

[last_unicorn]

много, много ви благодаря  :) [I love you]

[{dulgokoska}]

Наивността ти не е грешна карта...
В ръцете всички са ти коз...
Ако обърнеш им стандарта...
Памукът става и на гроб...
И на надежда, и на облак...
Даже в дънер се превръща...
По който само с поглед...
Гъбки свежи се разгръщат...
Понякога са и отровни...
Очилата си свали...
Зениците ти са си твои...
През тях с усмивка погледни...

И злото ще се хване... наопаки ще застои...

:)

[last_unicorn]

мерси за стихчето :)
тя и моята философия е такава, но понякога на човек му писва... та като не можеш да направиш нещо, можеш поне да си го напишеш  :) и си знаеш, че си направил нещо по-въпроса