До поискване...

Started by VLADISLAVA, June 17, 2007, 21:44:13 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

VLADISLAVA

Не прошу я ничего, пусть,
Что когда-то счастливa я былa,
Измотала душу мне грусть.
Ждать тебя уж больше нет сил.
Ты поверишь, я б других не замечалa лиц?
Live Your Life And Feel Free To Follow Your Dreams :)

LadyOfSorrow

много е добре много хубаво е написано  [namigG] [bravisimo] [bravisimo]
COME OUT, COME OUT...WHEREVER YOU ARE

`Fallen_Angel`

Не съм много съгласна с написано, даже бих казала, че е доста егоистично :)

В природата на човек е да оценява всичко, едва когато го загуби..
Така и всяко дете мрънка, когато родителите му го обсипват с внимание, но когато стане поне малко самостоятелен вижда колко много са му помогнали, за да израстне като човек..
Едно време и аз така се оплаквах от родителите ми .. че ме ограничават, че не ме разбират, но проблемът през цялото време си е бил в моя применик. Едва сега приемам майка ми като моя най-добра приятелка и мога да говоря с нея с часове - да и разкавам какво ме тревожи, как ми е минал деня и тн ..
Не можеш да очакваш, че родителите ще те приемат като равен, когато си егоистично малко дете. Чак когато ти дойде акъла и се сблъскаш с нещата далеч от тяхната закриала, започва да ти " увира мозъка " и можеш да си говориш с тях...
Въпреки това не отричам, че да речм с баба ми не мога да седна да чета поезия - тя е човек, който винаги е работел и е имал малко време за книги. Прагмнатизмът при нея  е притъпил усещането за духовно .. Но след 12 часов работен ден малко хора могат да прочетат дори 1 стих и да се обогатят. Но това си е до човека...
Та .. така :)
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

kalista

Донякъде вярно, донякъде жестоко...
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

Mistic

Малко е клиширано...но има и вярни неща.
Има някои истини макар и жестоки.  :)

Boss_baby_MM

По доста груб начин написано и много жестоко съдържание
Ако те няма, знам, ще полудея, знам!
Без теб не мога, знам, да оцелея!
От много сълзи, знам, ще ослепея, знам!
Ако те няма, знам, няма да живея!

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Не ми хареса. Няма нищо общо с моята действителност!

elf`s_soul

 Има много общо с действителността, направо ти изкрещява истината в ухото... Особено момента с -Аз зачитам твоите ценности, но ти умаловажаваш моите...
Родители- деца обаче е дистанция която трябва да съществува като такава.. Недоволството е част от възпитанието поне аз така се научих да го разбирам...


Дори да бягам с всички сили.. Загубила ли съм те, аз няма да мога да те стигна там където отиваш..  

tonnny_bg

Вечният конфликт родители-деца.Изкуството е в това да няма прекалено много рани от цялата борба.знам ,че с времето все повече родители и деца ще намират общ език  и това е вследствие на опита,който придобиват децата.Писмото го приемам съвсем нормално.Мисля ,че съм готова да го прочета от дъщеря ми .Всичко е толкова нормално и естествено,всички разногласия ...Но са неща ,които са поправими.Важното е да има контакт,да не се губи връзката. :)
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

^SeXyTo^^^

Quote from: elf`s_soul on June 19, 2007, 22:09:47 PM
Има много общо с действителността, направо ти изкрещява истината в ухото... Особено момента с -Аз зачитам твоите ценности, но ти умаловажаваш моите...
Родители- деца обаче е дистанция която трябва да съществува като такава.. Недоволството е част от възпитанието поне аз така се научих да го разбирам...
напълно съм сагласна  [a taka]