Какви времена ?!

[kalista]

Една простичка песен предизвика бурни мисли у мен... Написана е в памет на Георги Минчев..

Ето част от текста:

Понякога се питам какво ли щях да правя,
ако бях роден в нормална страна??  .. !! ..

Назад обръщам се!Напред поглеждам бъдещето
и в миналото връщам се !! ..
и хващам се за главата-толкова объркан,
живееме във филм със сценарийй изтъркан!
Побъркан режисьор,две-три главни роли,
милиони статисти и половината сме голи ..
..
Българийо,една си .. била си велика!
А днес си просто стока и грешна политика!...

Ето и линк: http://www.data.bg/f.php?fid=17886152  : (

[sad3]

Не мога да повярвам, че песента е толкова реална.. : (

[Boss_baby_MM]

Донякъде ми харесва

[kalista]

Нямах предвид песента...

А написаното и най-вече изпятото...

Какво става с държавата ни...
Отговорете ми искрено - някога, поне за миг, някъде вътре във вас - пожелавали ли сте си да бяхте роден в друга страна...

Не мисля, че ще има много хора, които да го отрекат...
А защо е така..
Къде сме взели грешния завой?

[Always and forever]

Песента е много хубава...
а за темата .. да ти кажа не знам .. не бих искала да съм родена в друга страна,тази ми харесва.Не е много стока,но дано някой ден се оправи...  :)

[LadyOfSorrow]

много  често даже съм обвинявала наште че те са виновни че живеем тук но започнатото веднъж не може да се върне така че си оставам тука с надеждата че един ден ще съжалявам за това че някога съм съжалявала че съм тука. и се надявам това наистина да стане иначе сигурно пак ще стигне до обвинения но пък от друга страна навсякъде по света живота може да  ти се види шибан не само в БГ нали все пак репликата я повтарят във всеки 3ти америкаснки филм . Всичко е до връпрос на видане  [lol] [lol] [namigG]

[`Fallen_Angel`]

Текста на песента е много верен .. за съжаление..

На мен лично не ми е идвало съжалението, че трябва да съм родена в друга държава, но напоследък се замислям над един въпрос " Защо си горд да си българин" .. и го задавам тук-таме на хора, чието мнение ме интересува, но не получавам някакъв отговор, който би ме задоволил, за да спра да питам...

Най-често ми се отговаря, че едва ли не е даденост да си българин, може би е така .. Друг път ми се обяснява как ние сме смесица от много народи и не принадлежим на никого .. Веднъж споделих, че когато чуя химна наструхвам и веднага го нарочиха за "много перверзно" и виждаш ли как химна ни трябвало да бъде друг ..

Винаги ме е боляло, когато едно дете не може да познае елементарни дати от историята си, когато не знае къф е тоя паментник на центъра на града му, когато не пише правилно на родния си език, но не му пука ( не, че аз пиша правилно, де, но на мен ми пука )...

И е странно как всички искат да се махнат, защото осъзнават потенциала си, но не осъзнават какво могат да направят с него тук, точно тук...


Извинявай, че изместих темата ти към мойте мисли, но просто отдавна ми се искаше да го напиша, дано не се сърдиш много  :)

[dreams_hunter]

Струва ми се, че това, което не е наред в нашата държава сме хората в нея. Защо винаги търсим вината за собствения си неуспех и некадърност някъде другаде, но не и в нас самите?  Аз ако имам силното желание да просперирам и се боря с всички средства за да постигна целите си- ще го направя, независимо от мястото където се намирам.
Но ако отделям времето си проклинайки съдбата и късмета си, очаквайки някой друг да свърши моята работа, няма да постигна никакъв прогрес, дори и да живея на Марс. Или може би, тук държавата ми е виновна????