Патетично.... почти !

[ilusia]

Аз съм порцеланова кукла ,
бяла и празна - като току що навалял сняг.
Движеща се от една надежда - бряг да стигна ,
без да видя бряг.
Живота понякога ме изпъва със смисъл ,
рисувайки с черен туш фигурки
по ледената ми повърхност.
Друг път какво е някой написал
заличава се с лека ръка.
И фигурките остават само спомен ,
понякога горящ в една сълза.
И тихо си отивам , порцелана
трака по паважа...
Вътрешно се моля " спи ме"
на глас говоря " Остави ме"
И като саундтрак зазвучава
отдавна умряла мелодия , на минали
блянове , на нещо живяло.
В отробата ми раждат се спомени
и умират мечти. Колко е лесно , нали ?
Патетично.... почти !
Аз съм порцеланова кукла ,
издълбала на своята маска "живи " сълзи

[vanilla_g]

На порцеланова кукла приличаш
и макар със застинало лъскаво - бяло лице ,
горещо и силно знам , че обичаш ...
с приказно - нереално чупливо сърце ...

[иринка]

От стъкло са ти очите-непрогледно,
от кристали имаш бляскави коси,
и перла си във окена необятен-
сърце кристалночисто-като от мечти....

Не спирай своя бряг да търсиш-
и ще го виждаш-скоро ще се появи...
От всички патетични спомени ще се отърсиш-
със страх недей да пукаш порцелана ти....
[heart__] [heart__] [heart__]

[ilusia]

На порцеланова кукла приличаш
и макар със застинало лъскаво - бяло лице ,
горещо и силно знам , че обичаш ...
с приказно - нереално чупливо сърце ...

Милооо мило беее  [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[ilusia]

От стъкло са ти очите-непрогледно,
от кристали имаш бляскави коси,
и перла си във окена необятен-
сърце кристалночисто-като от мечти....

Не спирай своя бряг да търсиш-
и ще го виждаш-скоро ще се появи...
От всички патетични спомени ще се отърсиш-
със страх недей да пукаш порцелана ти....
[heart__] [heart__] [heart__]

[inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[Arwen]

От порцелан казваш е сърцето,
а пък живи са сълзите...
И незнайно защо в теб детето
все някак успява да спаси няколко мечти...

И на брега онзи - ненамерения...
...там ги пази...
за да можеш ти - ненагледна моя,
с любов на света да ги покажеш...

Порцелан сега бъди - леден и студен...
Но пази ги, всичките мечти...
И утре, в новия, в светлия ден
на света ги покажи...
И плачи със свойте животворни сълзи...


Мила, страхотна си!  [heart__] [inlovee] [heart__]

[ilusia]

Празна съм. Като късче офехтяло стъкло ,
прозрачна и бедна.... Есенно блуждаещо листо.
С изпити цветове , наситена на страхове.
Наплашена и малка , тиха в ръцете си
държа отрова - сякаш залагалка.
И всякога трепвам преди да отпия
и всякога мъртва надежди и мечти
от света , дори от себе си крия...

[Arwen]

Боли, аз зная, когато от себе си бягаш...
проклето нещо в гърдите тежи...
и сам незнаеш къде да избягаш...
Хилядите страхове, къде да ги дяна...
колко пъти въпроси в нощта съм шептяла...
А отровите - как съм ги пила...
От себе си без мисъл съм крадяла...
Знаейки колко много съм сгрешила...
А после се съдя... но защо...
след като всичко се повтаря...
някого лъжа... но кого...
Виждам пламък... нещо изгаря...
Страх... след него грях... и онази тишина...
поглъщаща, отнемаща...
Зная, накрая винаги е тя...
...просто провисналата тишина...

[ilusia]

Спасение винаги има ,
звуците раздрали тишината на две ,
щом "жива вода" пият душите ,
полета им никой не може да спре !
Бъдещето е лирична миниятюра ,
написана сякаш от някой поет ,
но какво е живота без поети ?
Думи , букви , очаквания - проклети !
Миналото ни връхлита , убива , скверни ,
настоящето е нещо затворено
между четири стени....
И винаги в погледа една надежда
тихо мълчи !

[Arwen]

Надеждата... и тя е дрипава скитница...
проклета да е... виждаш ли я... колко е рошава...
...като стара старица...
И все се връща... осквернява ми сърцето...
Дава ми от своите надежди...
И пак полита към небето...
Виждаш я... вини ме, че убивам я...
че на парченца разбивам я...
Проклета да е... не ми е нужна...
аз  мога по - вярно да си служа...
макар и себе да мразя...
и да си обещавам единствено с лъжи....