Утре е последното вчера !

[ilusia]

Утре е последното вчера , замрял е светът ,
колко ли пътеки пребродих - спира дъхът.
Есенният вятър , с морави крила , тук целува
нежно пролетта. Гали ме с изкривено от
болка лице , ръката на счупеното ти сърце.

Вчера бе последното утре , вчера бе
още мечта. Днес съм си тръгнала ,
май на пук на света. Утре завърнала
черната си душа , в стени от звуци ,
в хаос от цветове. Пусто е. Вчера е....

Утре беше последното вчера , бе време ,
бе нещо поне. Вече ги няма стъпките ,
рев на празно сърце. Стой , не падай още небе !
Има време... утре ще да е....
Стъпки по глухи пътеки , повей едва. Идвай си
Тръгвай... Утре бе моя мечта.

Спотаена бе любовта , в капките звездна роса,
пазеше я за себе си. Пазеше я така , сякаш утре
винаги е вчера и времето е абстракция една ,
картина , дъга. Колко глупави слова , казахме си
с тебе в нощта. Обич ли бе или друго ?
Познах те в съня. Ти си отиде ....
Вчера е пак... До кога ли ще гние ,
до кога ще зове , едно непотребно късче небе ?