News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

А споменът все повтаряше "Ти някого обичаше..."

Started by Arwen, June 06, 2007, 20:35:22 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Понякога наистина болеше, спомням си, от онова притиснато мълчание...
и някак в мене тихичко крещеше викът от нечие признание...
И после отново беше онзи мрак... твой ли бе... мой едва ли...
Но провиснал като паяжина пак... крадеше нечии мънички мечти...
А пък сълзите, онези същите бляскави кристали,
падаха или може би летяха, носейки със себе си едни лъжи...

И в неизвървяни друми скитах се... или може би бе моята душа...
И в откраднатите нежни думи сривах се...
Бягах ли от нечии измсилени слова...
Спомням си, че някого обичах... спомнях си... нещо му дарих...
В спомените лутам се... и май на себе си изневерих...
Изгубих се... в лабиринти от хиляди мечти...
И тук, едва сега открих се... вървяла съм по следите на нечии стъпки...

Прах хвърляла съм във очите...
Ослепявала съм от собствената си ръка...
Себе си самичка съм убивала...
И в онзи мрак пак сама съживявала съм своята душа...
Пропадала съм в бездънни ями...
И там спомени идвали са...
Тихо са нашепвали и сълзите лицето ми обляли...
казвали са ми... "Ти някого обичаше..."
И пак тръгвах по извървени пътища...
Гонех вятъра... и пак пропадах...
Търсех онзи... когото съм обичала...
и отново тичах по кръглите, отъпканите друмища...

Крадях от себе си по - малко... всеки ден се сривах...
Търсех смисълът... ех, жалко... така и не го откривах...
А спомените все повтаряха... "Ти някого обичаше..."
А аз полудявах... по - малко всеки ден,
губех се... в истерия изпадах...
Търсех я проклетата любов...
Уви... изгубена оставаше...
Проклинах собсвения си зов... но пак на някого вричах се...
Полудявах... себе си намразвах...
А споменът все повтаряше... "Ти някого обичаше..."
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

иринка


Първо поздрав за стиха,просто ме замая. [inlovee]
А второ-горе главата,ти заслужаваш настояще,а не спомени за миналото!
Прегръщам те!
[heart__] [heart__] [heart__]



А споменът все повтаряше... "Ти някого обичаше..."
Обичаш го и днес,и настоящето ти го припомня
припомня как след него тичаше....
Аз,знам не искаш същото да ти напомням...

Ще ти признае:
" Колко исках да си моя,
но другата обичах също,разбери!
Разбираш,че света ми не е като твоя,
но знам,че винаги за мене ще боли..."

Ще те боли за него,няма да е само спомен,
но ти ще бъдеш силна,ще си леден прах...
И може би все някой ден от него ще остане,
единствено това ,че бил е твоя вечен грях!

Arwen

Quote from: иринка on June 06, 2007, 20:56:31 PM

Първо поздрав за стиха,просто ме замая. [inlovee]
А второ-горе главата,ти заслужаваш настояще,а не спомени за миналото!
Прегръщам те!
[heart__] [heart__] [heart__]



А споменът все повтаряше... "Ти някого обичаше..."
Обичаш го и днес,и настоящето ти го припомня
припомня как след него тичаше....
Аз,знам не искаш същото да ти напомням...

Ще ти признае:
" Колко исках да си моя,
но другата обичах също,разбери!
Разбираш,че света ми не е като твоя,
но знам,че винаги за мене ще боли..."

Ще те боли за него,няма да е само спомен,
но ти ще бъдеш силна,ще си леден прах...
И може би все някой ден от него ще остане,
единствено това ,че бил е твоя вечен грях!

Миличка, благодаря ти за разбирането, радвам се, че стиха ми ти е харесал. Благодаря и за твоя, имах нужда. [heart__] Надявам се просто да е момент на слабост...  [confused]
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...