Пътища

[navajo]

В Абритус
и в Сердика,
в Търново
все замръквам
и бродя
до съмнало...

Сред дворци,
манастири,
край ручеи
се оглеждам
да зърна
пак Случая...

По нивя,
треволяци
и срутища
се пресичам
с на мравките
пътища...

Там, където
се вливат
предчувствия
и растат
детелини
с отсъствия...

Там, в дълбоко-
ранимата
есенност
се таи
цяла вечност
от песенност...

И разбирам,
че Пътят
упътил е
всички нерви
към дейно
безпътие...

И така озарен
от Мечти е
Простора,
че изглежда си струва
да живееш
сред...хора...

[ivorysoul]

поздравления :)

[navajo]

Благодарско! :)

[navajo]

Между другото- имаше и 2 вариант- вместо сред...хора- без...хора- в зависимост от настроението...

[ivorysoul]

"сред хора" ми звучи по-оптимистично :)

[navajo]

И по-логично...

[navajo]

И поздрави на Бургас , морето и пишещите стихове хора!

[ivorysoul]

благодаря от името на пишещите :)

[last_unicorn]

страхотно е :) въпреки, че в момента съм в настроение тип "без... хора"  :p

[navajo]

Благодаря! Е, всеки е превключвал понякога на "без Хора"- може и да е от полза- знае ли човек! :)

[Zatoichi]

Сред хора да живееш е логично,
макар и сред шум и разруха,
ала сам да си е някак поетично,
защото самотата е разтуха.

Поздрави за стиха!Хареса ми много!

[navajo]

 [shame] [shame] [shame]

[navajo]

С риск да досадя- имаше и трети вариант, но той не е много за казване.....

[last_unicorn]

кажи го де  :p

[navajo]

 ...не се ли сещаш-...- в затвора на ...изгубените илюзии :p :)