Противогъбичкови средства

[Magic`Green`eyes]

Микозите се причиняват от различни патогенни гъбички. Най-често са дерматомикозите. Особено тежко протичат микозите по окосмената част и по-специално на главата, както и гъбичковите поражения по ноктите /онихимикози/. В зависимост от причинителя на микозата и спектъра на действие на антимикотичните средства, последните се разделят на антибиотици и синтетични препарати.

От противогъбичковите антибиотици най-съществено значение в практиката имат:

1. Гризеофулвин. Той е ефективен при заболявания на кожата и нейните придатъци /косми, нокти/, причинени от гъбичките епидермофитон, микроспорум и трихофитон. Има фунгистатичен ефект /спира размножаването на гъбичките/, като подтиска белтъчния синтез и нарушава изграждането на гъбичковата клетъчна стена. Не е ефективен срещу бактериални микроорганизми. Не действува срещу гъбичките от вида кандида, които предизвикват микози на вътрешните органи.

Гризеофулвинът след прием през устата се отлага в кератина на ноктите, космите и епидермиса и по този начин спира развитието на гъбичките, а новорастящите клетки на кожата и кожните придатъци стават резистентни /не чувствителни/ към гъбичната инванзия.Основната част от приетия гризеофулвин се излъчва с изпражненията. Локалното приложение на препарата е без доказан ефект. Лечението през устата трябва да продължи от 3 до 6 седмици,при засягане и на ноктите - от 3 до 6 месеца. Той е несъвместим с антикоагуланти и алкохол.

2.Нистатин. Той упражнява фунгистатичен /разрушава гъбичките/ ефект, в зависимост от дозировката. Не се прилага мускулно или венозно поради голямата си токсичност. Притежава широк спектър на действие срещу бластомицети, трихофитон, микроспо рум, епидермофитон, но най-ефективен е срещу кандиди.

Механизмът на действие на нистатина се изразява в нарушение пропускливостта на гъбичковата клетъчна мембрана. Към антибиотика трудно се развива резистентност. Прилага се при гъбични инфекции на кожата, устната лигавица, храносмилателния тракт, пикочополовата система, белите дробове. Използува се с профилактична цел при продължителна употреба на широко спектърни антибиотици.

Към синтетичните антимикотични средст ва се отнасят следните препарати:

1.Клотримазол /канестен/. Той притежава широк антимикотичен спектър. Ефективен е при инфекции, причинени от епидермофитон, трихофитон, микроспорум, кандиди, а така също и срещу трихомонас вагиналис и някои бактерии, включително стрептококи и стафилококи. Поради високата си токсичност се прилага само локално под форма на разтвор, суспензия, мехлем, влагалищни таблетки /при трихомоназа/, за лечение на кожна микоза, кандидомикоза на лигавицата, трихомонален колпит.

2. Миконазол. Неговият спектър е близък на този на клотримазола, но е значително по-слабо токсичен от него. Освен локално той се прилага и венозно за лечение на гъбичков сепсис /навлизане на гъбичките в кръвта/, кокцидомикоза и бластомикоза. Страничните действия включват анемия, левкопения и реакция на свърхчувствителност. Комбинацията миконазол + деперсолон /микозолон/ представлява мехлем за локално лечение на множество микотични заболявания;

3. Кетоконазолът е единственият противогъбичков препарат, предназначен за лечение на кандидамикоза на вът- решните органи и може да се приеме през устата. Той притежава широк антимикотичен спектър. Нерядко обаче се наблюдават странични явления от храносмилателния тракт;

4. Ундециленова киселина. Притежава широк антимикотичен спектър и се прилага локално за лечение на епидермомикози и кандидози. Влиза в състава на препарата микодермин, който се употребява срещу микоза на пръстите на краката и в слабинната област.