По хлъзгавия тъничък перваз...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

От вечерите хладен бриз ме гали,
от дните хладно слънце ме гори.
От хладните и хлъзгави первази
влече ме мисъл с дебнещи очи...

Стените ми - изнервени момичета
с напукани от нямото усти -
ще проговорят срещу мойто безразличие,
а тайната ми трябва да мълчи...

Тежи на мен изкуствено покритие -
лъжливо дърпа хладният простор;
на топлото легло до мен завивките
зоват със свобода и със затвор...

И тъй ме дебне страшната идея
по хлъзгавия тъничък перваз...
По-скоро бих побягнала след нея,
отколкото след тебе в късен час...

[vanilla_g]

Невроятно...  [inloveee]

[BLUE_ROSE]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[phibi]

 :flowers: :flowers: :flowers: :flowers: :flowers:

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Благодаря ви, момичета!

[gu6]

[vesselin]

Поклон!

[Gentiana]

От вечерите хладен бриз ме гали,
от дните хладно слънце ме гори.
От хладните и хлъзгави первази
влече ме мисъл с дебнещи очи...

Стените ми - изнервени момичета
с напукани от нямото усти -
ще проговорят срещу мойто безразличие,
а тайната ми трябва да мълчи...

Тежи на мен изкуствено покритие -
лъжливо дърпа хладният простор;
на топлото легло до мен завивките
зоват със свобода и със затвор...

И тъй ме дебне страшната идея
по хлъзгавия тъничък перваз...
По-скоро бих побягнала след нея,
отколкото след тебе в късен час...

По хлъзгавия, тъничък перваз
се хлъзва бледата усмивка на небето,
подмамваща ме да я следвам-неболаз,
дълбоко гмурнал се в водите на сърцето.

Идея страшна.Следвам я. Прости.
Омръзна ми да те рисувам в друга кожа,
която да разкъсваш призори,
когато аз играя си със ножа

и цъфват алените рози на кръвта
във полет от перваза на гнева ми.
Рой пеперуди. Утринна роса.
Отнася всичко болката- вълна цунами.

Красив стих, дяволче  [namigggg]
Чувствам някаква промяна в теб, станала си по-мека, по-нежна.Интересно  :p

[Gangsterkata]

 [bravisimo]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Поклон!

[wish all my love]                .........  Благодаря! [heart__]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

По хлъзгавия, тъничък перваз
се хлъзва бледата усмивка на небето,
подмамваща ме да я следвам-неболаз,
дълбоко гмурнал се в водите на сърцето.

Идея страшна.Следвам я. Прости.
Омръзна ми да те рисувам в друга кожа,
която да разкъсваш призори,
когато аз играя си със ножа

и цъфват алените рози на кръвта
във полет от перваза на гнева ми.
Рой пеперуди. Утринна роса.
Отнася всичко болката- вълна цунами.

Идеята ми става по-известна,
щом вгледам се в съня ти несмутим:
да спиш спокойно днес нима е честно?!
Не е простимо тук да си невъзмутим!...

Притегляш ме с невидимите нишки
на няколко накацали по теб звезди...
Завивките ти пълни са с въздишки,
а аз стоя и гледам отстрани...

И тъй да е. Ръцете ми са вързани с каиши -
веригите на гордата жена...
Задето будиш в мене мисли нисши,
дано не се събудиш сутринта!!

Красив стих, дяволче  [namigggg]
Чувствам някаква промяна в теб, станала си по-мека, по-нежна.Интересно  :p

Само за заблуда на протиника... :>

[DEVIL_IN_HEAVEN]

[bravisimo]

Мерси много! :)

[Arinna]

Много е красиво. Браво! [bravisimo]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [confused] Но за съжаление нетърпимо!...

[nMz]

Прекрасен стих ... :)

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Прекрасен стих ... :)

Благодаря ти за насърчението! [heart__]