Литература ли... ?

[ludnegar]

Тя бе, жена...каква жена.Искаше да има само 6 деца...  :),но...!!!Но, изпуши 2 от тях.Да и още как.В интерес на истината това е една от онези безумни истории, за онези 2мата дето се бяха напушили един следобед,а дали не беше вечер ?Щастието е неописуемо,но това е друга тема.Но, в изблик на висше марихуанено прозрение им се родил мисъл,да бе просто мисъл ; а то каква мисъл...прозрение,не стига че марихуанено ами и висше,ахахаха  [mhmmmm] [mhmmmm] [mhmmmm].Та, лежат си в безумието щастливи и обсъждат мисъл, сякаш абстрактна ,а всъщност не.Мисъл ! В безумие творена,но от щастие родена...родена, а не като онези 2 деца които тя изпуши,но и до тях ще стигнем.Та, мисъл абстрактна, а всъщност не...Мисълта е затова,че хората сме богове и правим всичко като бог.Мисъл за това че сме създадени от нечия друга мисъл,на други двама,в друг следобед, в друга стая,но все с тая мисъл.Мисълта ни...това е бог,а бог е творец !!!И така лежим напушени,създадени от нечия мисъл на други двама и те като нас...Аз - койтои да съм и тя ,жената която искаше да има 6 деца...но изпуши 2 от тях.Лежим си, в безумието щастливи иииии създадохме живот...аааааааа не е това което си помислихте  [mhmm].Създадохме живот със мисълта,с онази същата мисъл дето я споменах преди това :Буена виста сошъл клъб-особена музика, за особени хора - придаде ретро стил на цялата картинка.Той - който и да е, нахлупил огромно сомбреро,изтегнат на огромен люлеещ се стол...в ръка си държи чаша кафе,а в другата пура...огромна,димяща,до стола,отворена бутилка с гадна мастика...и кана айрян  [oops] [oops].Тя жената - жената която искаше 6 деца,но уви изпушила 2...полива "градината" или плантацията ...бавно подръпва от наргилето.А,ето ги и децата...4 + 2.Четири близначета + 2 те изпушени които живеят само в нейната и неговата глава...Днес близначетата стават на 5 години...и те двамата са ги събрали да им обяснят защо,всички говорят за тях че са странни и ги мислят за луди...
- Всъщност скъпи мои деца,истината е там,че аз и баща ви сме извън земни - гласът и се носеше по убийствените ноти на онова същото парче на Буена виста сошъл клъб
- Аз и майка ви сме извънземни,затова сме малко ненормални,но вие скъпи мои сте си съвсем нормални ! - добави и той с прекално айляшка усмивка...
А близначетата ги гледаха...гледаха и се пулеха... [think] [think], а 2те изпушени деца до тях се насираха от смях !!! :toofunny: :toofunny:
Тя жената която искаше да има 6 деца,но беше изпушила 2,завиваше поредния масур,докато говореше :
-Така че мили мои , не се сърдете на хората когато ви казват че родителите ви са луди,ние не сме луди,просто сме ненормални,а и сме от друга планета.Сега вие знаете истината и сте по-силни от тях,но трябва да го пазите в тайна...
Двете изпушени деца,продължаваха да се насират от смях...

Той - който и да бе той и тя,жената която искаше да има 6 деца,но изпуши 2,отидоха да изпушат масура в задният двор...вероятно от куртоазия неква,да не пушат пред децата ?!?
В момента в който двамата изчезнаха зад ъгъла,близначетата се спогледаха...Всъщност не бяха близнаци,но след толкова масури , кой ти прави разлика... =hi =df [hapiness] [so_happy] [bubles] [cheers] [helpme] [namigg3]
Та спогледаха се близначетата които всъщност не бяха близначета и най-малкото рече :
-Ебаси и филма...мама и тати пак са напушени....- и близначетата които всъщност не бяха близначета избухната в бурен смях...
Двете изпушени деца продължаваха да се насират от смях...на фона на онова същото безкрайно парче на Буена виста сошъл клъб,което придаваше ретро обстановка на цялата картинка...

[Kmeticata na Krymovo]

            Ау,не може да бъде [mhmm] ...как така е изпушила двете си деца  [mhmmmm] ?Свила ги е на масур голям колкото чаршаф и ги е изпушила  [devil4o] ?И искаш да кажеш че в последствие от тази марихуанена еуфория са се родили някъде на тази земя едни такива образи  [hapiness] ?Или може би в момента са заченати  :lovetogether: ?Това е мн интересно  [plqs plqs] ...Ами ако всички ние сме плод на едни други хора които по същия начин са си представяли нас и ние сме пръкнали създадени от марихуанения им творчески айляк :)  [devill] А може би този живот целия е един филм и ние всички сме от друга планета  [o my god] ...а тук са нашите фантазии  [ooooo] ...понякога колективни фантазии които може би водят до прозрение  [intimo] ...доста налудничево  [ami segaaa] ...но кой знае всъщност истината и кой би е обяснил  [666t tiho] ...

[XpacTa_lavista]

[lol] Хареса ми. Проличават конопените стилистични хиперболизации и намесата на серозни забраненосубстанционни олицетворения в произведението. [bravisimo]

[kalista]

 [smeeh] [smeeh] [smeeh] [evala] [evala]

[waitshark]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
[smeeh] [smeeh] [smeeh] :toofunny: [plqs plqs]
[ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]

Поклон,това беше разбиващо.Адски ми хареа.
:arrow:
Забрави да кажеш само,че двете изпушени деца дет се насраха от смях все пак
трябваше да свършат малко работа....по точно не малко но както и да е,та д си оправят
фърчикоптера щот им били свършили децата..опссс...яйцата де...пак те наблягали на естествената тор.
Се пак крушата не падала по далеко от дървото,освен в случайте когато дървото било с ябълки де..ама нема грижи та те обичали билковите смоли от градината на мама и тата

[ludnegar]

Тя кметицата много обича да изпреварва събитията...Всъщност цялата идея не е чак толкова налудничева колкото изглежда,а може би е още по налудничева...Веднъж с кметицата обрахме времето...и то не веднъж май,но това е друга история,то сега времето ни го връща.Но да се върнем на главните герои.Може би трябва да поясня че в онзи късен следобед те,онези двамата стигнаха до умопомрачителната мисъл,че могат да създават образи в галвите си и тези образи да се превръщат в реалност,някъде на другият край на света.Например ,тук и сега аз си мисля за "момчето което си бъркаше в задника с някакъв странен предмет"...съдбата му минава през мен като усещане за миг,като усещане за безкрайност,толкова бързо че дори и аз не разбрах каква съдба му предначертах...то затова и по-света има хора със странни съдби.И зная и съм сигурен,че в момента в който си мисля за "момчето което си бъркаше в задника с някакъв странен предмет", то се ражда някъде на другия край на света.Мисълта която облада онези двамата дето лежаха напушени в онзи късен следобед, е че ние хората сме творение на самите себе си,плод на нечия мисъл която оживява...затова понякога срещаме хора които са сякаш част от нас,може би защото ние сме ги създали или може би просто защото сме плод на една и съща мисъл.Това което нормалните хора наричат "сродни души" е всъщност "сродна мисъл".Никой не знае защо жената която иска да има 6 деца е изпушила 2 от тях,това което онези двамата знаеха със сигурност е че тази жена съществува наистина,плод на тяхната сродна мисъл,някъде по света,може би в Пакистан,а защо не в Австралия,а може да е дори в съседният блок или в съседното село...Ако мислехме повече залюбов отколкото за смърт и войни,светут щеше да е друг.Истината е там че жената която искаше да има 6 деца но изпушила 2 от тях,не ги е изпушила нарочно.Просто тя която и да е лежеше до него който и да е и двамата прегърнали едно друго щастие което съществуваше само за тях,тогава осъзнаха,че може би твърде много са взели да пушат в последно време.Тя която и да е , се замисли и пресметна че общо през целият си живот е пушила непрекъснато в продължение на 18 месеца,а за да износиш 1 дете са нужни 9 месеца...и така се роди жената която искаше да има 6 деца,но уви изпушила е 2 от тях...Да , така е права си,тук живеят нашите фантазии,а ние сме от един друг свят,от една друга планета.Планета на която живеят истинските хора,т.е боговете.И не случайно там в оная книга пише че сме създадени по-негов образ и подобие.Те или Той...бройката няма значение,са създали земята за да има живот за техните фантазии.Във всеки един миг се ражда образ плод на нечия фантазия и мисъл.И този път няма Буена виста сошъл клъб,защото онези двамата не са заедно в момента и нема творчески айляк...Може би е време Кметицата да продължи тази история,защото тя очевидно не е свършила...Ам чи кък нема да има продълженйе...

[Kmeticata na Krymovo]

                 Ам чи кък няма да има продълженйе  [namigG]
                 В НАЧАЛОТО БЕШЕ СЛОВОТО!Това са думи записани като начало на онази свещена книга...точно в тази книга е написано...Внимавай какво изричаш (цитата е по памет) и какви думи казваш...също така повечето от нас знаят че каквото майка каже на детето си,а недай си боже да го прокълне  [helpme] ...го хваща...Защо ли  [mhmmmm] ?Защо думите имат такава сила  [mhmm] ?Защо думите са способни да предначертават съдбите ни?Аз...плод на нечии творчески айляк съм доволна от факта че съм се пръкнала на този свят такава каквато съм...макар че съм изпушила 2 от децата си [hey sexyy] ...Хората никога няма да спрат да говорят,а колко по добри са думите им толкова по добър ще е живота им...понеже..."Хубавите неща се случват на оптимистите"...Сега трябва да изчезвам,за жалост по средата на мисълта си...но...Кметството ме очаква  [namigG] ...следва продължение...  [kiuchekdens]

[ludnegar]

...сега е друго ! Ново начало или краят на една илюзия ?Никога не мога да разбера.Колко пъти съм повтарял за това колко е циничен начинът по-който живота ни поднася разни неща,разни усещания,разни идеи,разни мечти...В началото бе словото,а след това заблудата...Лесно е да си повярваш...Същите хора,а всъщност други...същата стая а всъщност различна...същите усещания,а сякаш не са.Като в онази песен,ама на една друга група : "понякога това което искаме,не е това от което имаме нужда..." всички го знаем,но никога не знаем,както когато не знаем какво да кажем,но просто трябва да излеем лошите мисли,да излеем другите лица...онези скритите дълбоко с които ни е трудно да живеем,но са част от нас.Онези лица които искаме да скрием и от самите себе си...Той който и да е...и тя жената която искаше да има 6 деца но изпушила 2 от тях...днес те бяха като избледняла снимка...далечен спомен,плод на нечия друга мисъл,съвсем не толкова айляшка...Днес те няха това което си мислеха че са...Днес,те бяха други...просто той и тя и сякаш за миг видяха истинските си лица.Появи ли се страх ? Появи се,появиха се спомени,сякаш за да им напомнят заистинското лице на живота,за неговите закономерности.Не ние контролираме света,а света контролира нас...няма безнаказано щастие,просто има мимолетно бягство от реалността.Но реалността нали е като нас,плод на нечия мисъл и също като нас си има его.Егото на реалността проявява винаги когато твърде силно повярваме че стават чудеса,когато си помислим че сме успели да избегнем реалността,когато забравим че тя съществува.Егото е това което кара реалността да бъде толкова жестока в проявите си,никой не обича дабъде пренебрегнат...и реалноста и тя е човек.Когато си позволим този рядък вече лукс да забравим за реалността,тя ни напомня за себе си.Намира те в собственият ти филм...там където мислиш че си скрит,обгърнат във въображаемо щастие.Намира те във собственият ти филм и те плясва - казва ти хей,аз съм тук...звъни телефон или се тряска врата,най-лошо е когато направи така,че нещата да изглеждат различни...и то тогава,когато най-много вярваш .Посява съмнение.Убий ме ако знам какво искам да кажа.Просто понякога имам нужда да говоря празни приказки и за неща които не разбирам.Просто днес той който и да е и тя жената която искаше да има 6 деца,но изпуши 2,бяха от различни филми,вероятно това ги стресна по-особен начин.Днес бяха просто той и тя бяха различни,защото така или иначе не можем да сме все еднакви.Днес просто се разминаха в усещането и в мисленето и дори във ласките...разминаха се в очакванията.И не беше лошо,просто бе различно, а понякога хората това ни плаши...дори онези от нас които са плод на нечия мисъл.Всичко е наред,просто за пореден път си забравих мисълта...ааа да...просто често има неща които са по важни от няколко часа бягство.Не ме е страх да продължа,но ме е страх да продължа да пиша...И двамата знаят че това са просто глупости...отдушник за онези неща които събираме в себе си години наред.Чувства,емоции,съмнения,болки,страхове,разочарования...целият архив с нещата в нас с които трудно се справяме,които не можем да контролираме...Make the sadness go away... - ...The things I've said and done
Don't matter to anyone

...така започва днешното парче.След тия глупости които излях,вероятно отслабнах с дестина килограма.Днес просто бе един различен ден, и в това няма нищо лошо...Когато твърде често загърбваме реалността,тя обича да напомня за себе си.Ай стига толкова глупости...Утре,той пак ще бъде онзи,който и да е и тя отново ще бъде жената която искаше да има 6 деца но изпшушила 2 от тях...Дали това е обещание ?Не знам !Дали го вярвам наистина ? И защо не,нима накрая не е вярата всичко което ни остава !?!

[XpacTa_lavista]

Сори за спама, ама дайте насам малко от тази трева(delete this post [lol])

[waitshark]

Сори за спама, ама дайте насам малко от тази трева(delete this post [lol])

Приемаш ли колетчета :)

[ludnegar]

ааа,ама дайте да се разберем сега...тва е форум за литература...:) а не за хора дето пият разни наркотици и се друсат с трева...и с тия пратки ако обичате на ЛС само...къде се намирате...тц тц тц

[неземен]

 [molitva] [a taka] [devil4o] [devil4o]
Бурлеска
Загадъчният гений днес
отново се появи.
"Луд негър беше ваша чест."
Тук Господ ме поправи.

Объркани загадки той
измисли и постави.
И форум цял е във престои,
да мисли не престава.

Когато дявола скръстил ръце,
без работа останал,
захванал той да си.....
Децата си захванал.

Та каза Господ:-На рогат
не бива да се вярва.
Рогатия си е рогат.
Такъв си той остава.

[ludnegar]

Дали от изблик на любов или просветление некво...така и не стана ясно.Той изглеждаше толкова неземен...скрит под тонове речници и латински фрази.Но нали живота е кучка и обича да ни напомня за себе си,та появи се дявол некъф подземен и му рече :
-Може би се стъмва вън,може би е облак.... - и на фона на тая прекрасна песен,неземният бе ударен по челото от член(разбирай хуй) който сякаш от самосебе си се плъзна в устата му...
И на фона на тая прекрасна песен сякаш гротескно изглеждаха...дяволът подземен и хлебарката именувана неземен...
От където и да го погледнеш,хлебарка именувана неземен е като пикинез именуван Майк Тайсън...и ето разсея се димът,надявах се да е просто сън,но уви...видях дявол подземен и хлебарка неземна с член в уста,заклещена в последното издание на тълковният речник на БАН...и трака ли трака по тая клавиатура...
На дявола му писна да се гаври, извади си члена,тупна неземната хлебарка по-главата с него,взе флаконче РАЙТ и сложи край на още едно мизерно съществуване...

..."А по пътя след теб,тичат мойте очи..."

[неземен]

 [a taka] [boii] [na na na na]

КОГАТО НЕ ТИ ДОСТИГА ИНТЕЛЕКТ,
АКЪЛ НЕ ТИ ДОСТИГА.
И В МОЗЪКА СИ МНОГО ЛЕК-
ТИ ПСУВАШ,ШУШУМИГО.

Когато плещиш ги едни-
ти врели-некипели.
АКЪЛ ПОНЕ ОТ Х...СИ ВЗЕМИ,
НАР-КО-МАН-ЧЕ ОСКОТЕЛО.

[ludnegar]

"КОГАТО НЕ ТИ ДОСТИГА ИНТЕЛЕКТ,
АКЪЛ НЕ ТИ ДОСТИГА."

Ебати и култовото изречение батенцеее... [xa xa xa xa xa xa]...жа съ скърша от дйенс !

П.П. Наложи се дяволът още няколко пъти да удари неземната хлебарка по празната главица с члена си  нашепвайки му следните мили слова :

- А,ма путко рошава,аз колко пъти жа ти повтарям да не говориш с пълна уста... ?Да млъкваш,веднага чи ша зема пак РАЙТ/а...
А горката неземна хлебарка,задавена от талази сперма,заеквайки едвам простена :
- АКЪЛ ПОНЕ ОТ Х...СИ ВЗЕМИ,
НАР-КО-МАН-ЧЕ ОСКОТЕЛО.
Пшшшшшшшшшшш,Пшшшшшшшшшшшш...НЕ,неземната хлебарка не се напика...просто флакончето с РАЙТ за пореден път сложи край на един мизерен минетчийски живот...Но спокойно мили деца,това не е края,защото както всички знаем,РАЙТ не върши никаква работа...тука хуй си требва :)