Размисли в дъждовно

[Jane]

         Дъжд, тъжна песен и резачка. Нищо общо ли? Напротив. Едно и също са...
         Сгушена в дебелото одеало, седя на пода на терасата и си мисля...(Всъщност, не спирам да го правя. Понякога от толкова много мисли се загубвам в себе си. Но, риск. Рискувам да се загубя, за да се намеря).
         Опитвам се да чуя само дъжда. Не успявам. Даже и коли взеха да минават. Нищо, свикнах. Понякога това, което ми пречи, просто си остава там, където е.
         Дъждът е моята раздяла. И обича да ми пее.. Всеки път го прави с накаква тъга, с отчаяна нужда от пречистваща болка.. Дъждът ми пее за промяна. Самият той е промяна, иначе нямаше да е дъжд... Ами аз? Колко още да се променям? Така ми е добре, чувствам се силна. Повече? Повече... Знам, че мога. Но успехът винаги иска за себе си раните на промяната. Дори от щастието. Когато ти зашият разбитото чело, остава белег.
         И аз си имам един такъв... Горе, от лявата страна. Вече почти не се вижда, но помня, че като малка много му се ядосвах. Мислех, че ме прави грозна и затова си пусках бретон. Днес имам едно открито, високо чело.. Казват, че високото чело било признак на интелект. Абе, честно да ви кажа, от толкова акъл понякога тежи... Затова е и онази приказка за глупавите и щастливи хора...
         Връщам се пак тук, на пода на терасата, при звучната симфония. С изненада установявам, че резачката е спряла! Едно убийство по-малко. Някой дава ли си сметка колко често убиваме? Дървета, мравки, богове, желания и илюзии, надежди, ръце, мечти, хора, виртуални и истински герои, образи.. Убиваме...! Просто го правим. Докато накрая убием себе си и оставим едни бездушни тела да агонизират до дълбока старост. Или до колкото издържат.
         Това ли е смисълът? Не, не искам да вярвам, че то е "да станеш на 40 и да се оплакваш от живота", цитирам приятелка. Ако е така, по-добре да го приема отсега. Обаче не искам!
         Пфф.. то и песента била свършила... Пееше се за любов. Ха, колко символично! И на нея вече не знам дали да вярвам. На любовта де, не на песента. Песента е тук, в колоните оттатък. А любовта - къде е ? В откачените ми желания, в залъгваните ми ръце? В захаросаните червени рози и сърчица? Искам да вярвам, но просто.... Може би и това е още едно откачено желание.
         Остана само дъждът. Тропа монотонно по терасата ми. Пада настойчиво, но приглушено, и в замиращата му песен, кънтяща в локвите, се давят стърготините, белязани от резачката. А, да.. и колите още минават. Пречат ми , но са там. Сигурно хората се крият от дъжда. В колите си... Колите пък се крият от резачката, резачката - от песента, песента - от мен, а аз?
         Докога ще се крия от себе си...

[`Fallen_Angel`]

 [evala]

[Gentiana]

[heart__] прекрасен е този твой разказ.Поздрави!

[Jane]

Благодаря искрено и на двете ви!!!.. ;))

[kalista]

Някой дава ли си сметка колко често убиваме? Дървета, мравки, богове, желания и илюзии, надежди, ръце, мечти, хора, виртуални и истински герои, образи.. Убиваме...! Просто го правим. Докато накрая убием себе си и оставим едни бездушни тела да агонизират до дълбока старост. Или до колкото издържат.


Красотааааааа   [inlovee] [inlovee]

[Jane]

Някой дава ли си сметка колко често убиваме? Дървета, мравки, богове, желания и илюзии, надежди, ръце, мечти, хора, виртуални и истински герои, образи.. Убиваме...! Просто го правим. Докато накрая убием себе си и оставим едни бездушни тела да агонизират до дълбока старост. Или до колкото издържат.

Красотааааааа   [inlovee] [inlovee]

Абе, всъщност е доста грозна и гадна картинка, дори да съм го изказала хубаво..
Все пак мерси;)

[Mistic]

И на мен ми хареса.Браво!  :)

[dylgokoska]

[evala]

[me4tatelka]

Браво! [bravisimo]
Много добър разказ... [heart__] [cvetee] [cvetee]

[иринка]

 [cvetee] [bravisimo] [cvetee]

[phibi]

Заслужаваш всеки поздрав, Вели, браво!

[kalista]

Някой дава ли си сметка колко често убиваме? Дървета, мравки, богове, желания и илюзии, надежди, ръце, мечти, хора, виртуални и истински герои, образи.. Убиваме...! Просто го правим. Докато накрая убием себе си и оставим едни бездушни тела да агонизират до дълбока старост. Или до колкото издържат.

Красотааааааа   [inlovee] [inlovee]

Абе, всъщност е доста грозна и гадна картинка, дори да съм го изказала хубаво..
Все пак мерси;)

Красотата е в истината, мила... ;)

[Jane]

Благодаря отново на всичкиии!:)

Заслужаваш всеки поздрав, Вели, браво!

Мерси, душко!  [lol] Прегръдки и за теб..

Красотата е в истината, мила... ;)

Ммм принципно да. На теория. На практика малко нагарча..;)
Абе, и да, и не..:)

[Diablos]

Адмирации за интересния разказ :)

Всеки път ли дъждът ти пее с тъга? :)
И промяната винаги ли е нещо лошо? :}
А убиването, колкото и да е тъжно, си е част от човешката природа...

[Jane]

Diablos, ..благодаря;)

А сега да отговоря..

Всеки път ли дъждът ти пее с тъга? :)

Всеки път, да. Една такава крехка меланхолия.. Абе странно е.;) Просто част от мен.. Затова си го обичам.

И промяната винаги ли е нещо лошо? :}

Не казвам, че е лошо. Просто боли.  ..Каквато и да е.