News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Всяка мисъл е надежда,всяка надежда - мечта...

Started by Zatoichi, May 31, 2007, 21:42:16 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Пътищата прашни са безкрайни,
но бързат моите нозе
и левги хиляди забравят
в праха и пепелта,
а стъпките опасно натежават
с всяка крачка идна,
ала една е мисълта -
скоро да те стигна...

Гъсти и лютиви са мъглите,
но не угасва моят взор,
сумрак върху ми се излива
в сенки бавни се отцежда,
и души мъглата сива,
но аз не ще посърна,
блести във мен една надежда -
отново да те зърна...

И секундите оловни стриват
хиляди реалности на прах,
ала от времето не се страхувам,
защото в името на обичта
сърцето си готов съм да рискувам
и срещу секунда всяка злостна
цъфти единствена мечта -
да те стигна,зърна и докосна...

Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.


me4tatelka

"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

slunce


Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

{dulgokoska}

Всяка мечта ми е мисъл...
Тъй проста...
Тъй обикновена...

Че докосването най- е бистро...
Щом в поезия посегна...

А стигна ли те...
Ще опари...
Нашата Вселена...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."