Незабравимата

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

Идеята малко ме грабна и сюжета е малко като филма "A walk to remember",както сами ще видите... но има хепи енд :)


Мила беше 16 годишно добро и весело момиче.Отговаряше на името си-беше мила и всеотдайна,приятелски настроена и чувствителна.Имаше само едно нещо,което и липсваше-самочувствие.Тя всеки ден гледаше надутите какички,а имаше и по-малки от нея,които винаги са с момчета и всяка седмица бяха с ново гадже.Не,тя не искаше да си сменя гаджетата като носни кърпички,но й се искаше да има момче за нещо повече от приятел,а при мисълта,че такъв няма,й ставаше още по-гадно,дори да не го показваше.Пред другите винаги беше усмихната и никога не смееше да се натъжи,но когато се прибере вкъщи,обичаше да се усамотява,да си поплаче,каквото е насъбрала цял ден.Нейното сърце беше разбито от едно ужасно момче,но тя никога не го показа и дори се радваше,че всичко е приключило.Но всъщност не беше така.
Мила имаше много приятели,но най-обичаше да излиза вечер с приятелки и да си говорят по женски.Една вечер,докато пазаруваха в магазина се случи нещо интересно с Мила.Докато оглеждаше стоките,случайно се сблъска с едно високо,чернокосо,синеоко и симпатично момче.Тя много се стресна,но щом го погледна,дъхът й спря.Едва дочу едно тихо:"Извинявай!Бързах." и момчето продължи да бърза и да търси незнайно какво.Мила остана като ударена от гръм и неподвижна,докато нейната приятелка Поля не я задърпа към касата.
-Мила,какво ти има,бе? Отговори ми,моля те,защо мълчиш?
Момичето не й отговори,а Поля се разсея от навалицата в магазина.Докато беше на касата,Мила погледна съседната каса и видя същото момче.То също я погледна като задържа погледа си върху нея и се усмихна по най-сладкият начин,по който можеше да се усмихне момче с тръпчинки.Мила дори не намери сили да му отвърне.Тръгвайки си,тя пак се обърна да го погледне,а той още я гледаше.Не гледаше в пътя си и се спъна по най-смешният начин.Повече не се обърна.
Навън седнаха на една пейка.Беше тъмно като нощ.Поля незнайно как се сети за въпроса си и го повтори.Мила я погледна с трепкащи,зарадвани и леко насълзени,доколкото Поля можеше да види,очи и промълви:
-В маг..магазина едно мом..че..ме..
Тя отново придоби онази ледена стойка и мигаше на парцали.Той мина отсреща.Точно преди да се скрие зад блоковете,той я погледна.Тя също не свали очи от него.След малко се опомни и реши да довърши.
-Ти незнаеш как ме гледаше...
-Как и кой? - недоумяваше Поля.
-Не го познавам.Но тези очи...сякаш съм ги виждала преди.
-Ами градчето ни не е много голямо.Сигурно си ги виждала.
-Убедена съм... Ох...
Мила нямаше сили да говори повече.Това сърцебиене я беше изморило.
-Хайде,следващият път ми го покажи,става ли?
-Добре - усмихна се Мила. -Да тръгваме,че се стъмни.
Тази нощ Мила не можа да спи.Не спираше да мисли за неговите очи,за неговата усмивка.Няма нищо по-прекрасно от чаровният странник.Но за нея външния вид не беше всичко.Тя имаше предчувствие.Зад такива очи не може да се крие лош човек.Това чувство е различно от всички досега.
На другата вечер Мила и Поля отново излязоха и този път Мила го показа на приятелката си.
-Това ли е Той?
-Да...това е.
-Ти сигурно си побъркана.
-Защо?-зачуди се Мила.
-Това е най-големият женкар в града.Знаеш ли колко момичета е покорил с този поглед.Казват,че която го погледне в очите се влюбва.Ти май си поредната..
-Глупости! - прекъсна я тя.-Това не е истина.
-О,истина е.Едва ли цял град ще поддържа една лъжа.
-Не цял град мисли така.Аз не мисля така!
-Но ти не го познаваш.
-Както и ти.Така че нямаш право да злословиш така за човек,когото не познаваш.
-Аз само се опитвам да те предпазя.Приятелко,не искам да се случи както с Илко.
-Не ми говори за него.Друг като Илко няма.По-ужасен човек едва ли ще срещнеш.
-Аз предлагам да се откажеш.Отсега ти казвам,че е изгубена кауза.-настояваше Поля.
-Не! Няма да се откажа,докато сама не преценя какъв е.Аз не се опирам до хорското мнение.Недей забравя,че преди време много лоши приказки се говореха и за теб.Но аз не им повярвах и те опознах.Тогава разбрах,че хората завиждат.Не бъди такава,моля те.
Поля поклати глава.
-Незнаеш в какво се забъркваш.
Мила се съгласи и си тръгна,а дори не му научи името...
Сутринта Мила стана,закуси и тръгна за магазина да купи хляб.Във входа им прозорците се бяха запотили и случайно,докато минаваше,тя забеляза отпечатъци по прозореца.На него имаше едно сърце вътре с буквата М и отдолу пишеше:"Срещата ни навън беше второто най-хубаво нещо,след като се сблъскахме в магазина."
Мила не можеше да повярва.Дали някой не се подиграваше с нея или това момче е научило дори къде живее? Трябваше да разбере,но как? Реши да го остави по течението и да става,каквото е писано.
Всяка сутрин получаваше валентинки и цветя,дори едно малко едномесечно коте й беше подарил,но той така й не й написа името си.
Една сутрин на вратата й се звънна.Тя се показа и видя него.
-Ъм...здравей.
-Здрасти?-погледна го уж учудено Мила.
-Аз...ъм...предполагам знаеш кой съм.
-Ами не.Очаквам да ми кажеш.
-Аз съм Зак.Приятно ми е,Мила.
О,той й знае името.
Понеже от 2 седмици нямам отговор за цветята,сърчицата и котето...
-Благодаря ти!-усмихна се тя.
-Хех,да, и ... понеже нямах отговор,дойдох да те поканя на среща лично.
Мила беше на седмото небе и как можеше да откаже.Това беше най-хубавата вечер в живота й.В края на вечерта,когато той я изпращаше,я целуна.Тази целувка беше вълшебна,Мила направо полетя от щастие,когато зад дръвчетата се чу кикотене.Те се заслушаха,когато трима приятели на Зак изпопадаха по земята от смях.
-Ее,Заки,ти свали ли я бе!
-Мале човек,мислех,че няма да можеш,че няма да се даде,ама ти беше толкова усърден...да не вземеш да хлътнеш ей.Хахахах...
-Млъкнете бе,смешници! Нищо не разбирате вие!-изнерви се Зак.
-Как..какво??? - ядоса се Мила.-Ти си се хванал на бас с тях,че ще ме свалиш,така ли??? Ти си нищожество,чуваш ли! Поля правилно ми казваше... един женкар никога не би се променил,заради момиче!!!
И Мила изтича вкъщи,плачейки.
Зак беше като онемял.Едва си поемаше дъх от гняв.Погледна приятелите си и им каза:"Вие сте жалки.Вие сте най-жалките същества,които познавам!!!" и разярен скочи да ги бие.Той беше як и трима не можеха да го удържат.Направо беше като диво животно.Мила погледна през прозореца и видя как ги пребива от бой и как те викаха за помощ.Тя много се изплаши и викна полицията,които едвам ги разтърва.Зак беше побеснял,вените на врата му бяха изскочили и се беше зачервил като продължаваше да ги нарежда.Полицията ги прибра в районното,след малко време ги пусна и всичко утихна.
Два дена ни кост,ни вест и Мила беше съсипана и изтормозена.Никъде не излизаше,беше се отдала изцяло на мъката си.Зак отново й напомни на Илко и тя разбра,че няма късмет в любовта.Тя беше убедена,че Зак е нейната любов,но е грешала.
Една сутрин Мила отново отиваше на магазина и излизайки от входа,забеляза един огромен картон,залепен на гаража им с червен надпис:"МИЛА,ПРОСТИ МИ!!!ОБИЧАМ ТЕ!!!" и залепени с тиксо рози.Това беше много мило от негова страна,но не беше достатъчно.
Като се прибираше от магазина,на стъпалата до вратата й стоеше Зак.
-Ти...
-Аз.-отвърна Зак.
-Изчезвай веднага.Нямаш работа тук.
-Дойдох да се извиня лично.Явно надписа не е бил достатъчен.
-И това не е достатъчно.
-А какво трябва да направя? Да издълбая цимента,написвайки твоето име?
-Може би... -усмихна се Мила.
Зак стана,отиде до нея и я целуна.
-Хм... и това е достатъчно.-зарадва се Мила.
Зак също беше много щастлив.Двамата отново се обичаха и бяха много весели.Той се сприятели с приятелите си,които вече нямаха нищо против Мила.Тя пък се оправи с Поля и всички бяха доволни,естествено.Мила отново се превърна в онова прекрасно момиче,което беше,но този път с прекрасен човек до себе си!!!

[иринка]

Наистина напомня филма...Много хубаво!Страшно ми хареса!Поздравления! [cvetee]

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

 Thank You :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:

[Mr_FLIRT]

Браво, Браво, A walk to remember е любимия ми филм и разказчето, май, май ще ми стане любимото.