Лице

[burning_acid]

Сиротност, кървава сиротност...
Как липсва вечер твойта топлина!
Къде очите ти сега да търся
и мъката си като сняг да претопя?

Ти искаш да ме помниш все така -
"бездомна, безнадеждна и унила" *
и хванал нежно моята ръка,
с прегръдка мъката ми да изпиеш.

Лицето ми, сред нощното небе
обсипано със мънички звездици,
с очите си изцяло теб зове -
притихват даже вечерните птици...

Но няма те, и може би си бил
от блян роден, от моята самотност.
От миглите ми обич нежно пил...
Каква сиротност, кървава сиротност!



*цитат от "Лице" на Блага Димитрова

П.П.: Липсвате ми!!!

[иринка]

[cvetee] [cvetee] [cvetee]

[burning_acid]

[cvetee] [cvetee] [cvetee]

Благодаря, мила!
[inlovee]

[Jane]

Кървава, умираща и бавна,
едничката, останала след теб.
Тягостно ме пие, кръвожадна,
пронизва със усещане за лед.

Бродира във минутите ми тежки
с конци на всепоглъщащото нищо -
нищо нямам, нищо по човешки!
Само чувството, че кърваво ми липсваш...


Вдъхновява.. Много е добро, браво!!!;)

[black embrace_f]

...много силно въздейства меланхолията в стиха ти....
Чудесно!!! [heart__]