News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

Акорд последен

Started by Arwen, May 17, 2007, 22:30:04 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Тихичко проблясват в мрака звезди,
в огън изгарят затворените ми очи.
Душата ми се къпе в черна прокоба
и на малки глътки отпива от чашата с отрова...

В черен затвор заклещих сърцето,
пронизвано хиляди пъти от излъгани мечти.
И злокобно в мен детето
проклина ме, че правя му питие от кървави сълзи...

И в мъртвешка истерия
една сълза потича...
губи се в разкритата ми черна мистерия...
И в огнена лава се стича...

Потайността ми в тайните се крие...
Усмивката ми - хищническа маска...
Душата с вълчи вой вие...
Светът ми - отпечатък от дяволска ласка...

А отровата в кръвта прониква.
В истеричен смях викът се пръсва.
Парченца от самота глухо провисват.
А възелите във душата, всичките се скъсват.

А после злокобна тъмнина...
Заличава се сянката на една жена...
В прах превръща се една осъдена душа...
...пръстта отива при пръстта...
Акорд последен... и после тишина...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

иринка

Вдъхновяващ стих!Прекрасна си! [cvetee]

A после празна струна се опъва,
потънала в прозрачна тъмнина,
Животът ми и той затъва,
в крещяща болка съм сама.
Акорд последен беше май,
ала след него пак ще дишам.
Бутилката на мъките ми е накрай-
последна чаша уж изпих,а още искам,
да търся своя ад във твоя рай...


GaLLeRy

No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

Arwen

Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Arwen

Quote from: иринка on May 18, 2007, 14:13:48 PM
Вдъхновяващ стих!Прекрасна си! [cvetee]

A после празна струна се опъва,
потънала в прозрачна тъмнина,
Животът ми и той затъва,
в крещяща болка съм сама.
Акорд последен беше май,
ала след него пак ще дишам.
Бутилката на мъките ми е накрай-
последна чаша уж изпих,а още искам,
да търся своя ад във твоя рай...

И някак аз не стигам края...
Търся те във моя свят...
Отпивам отровата в безкрая...
И потъвам в твоя измислен Рай...
Повярвай ми искам да живея... дори и в твоя Ад...
Искам с тебе да се смея...
...дори от лъжи за мен да бъдеш непознат...
Жадувам те в измислени мечти...
Обичам те сред хиляди сълзи...
И някак пак не стигам края...
в злокобното мълчание отпивам чашата с отрова...
Заричам се до тебе да съм във безкрая...
...дпри и обречена да съм на твоята прокоба...


Благодаря ти, миличка  [heart__] [heart__] [heart__]


Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...