Заслепение

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Слънцето понякога те заслепява,
кара те да вярваш в пролетта.
Цветен свят...
дарява ли те с вяра
неговата синева за чудеса?...
Слънчевият лъч безумно крехък
няма да е твой и през нощта...
Стапя се като запаления восък,
чакащ мълчаливо утринта...
Ще го загася с целувка хладна,
ще го прибера като антика
в моя скрин с изгубената вяра,
дето загасени свещи нощем все ме викат...
Утрото на тая синя пролет
няма да посрещна с цветна вяра,
няма да прегърна лъч бездомен -
Слънцето понякога те заслепява...

[zaiche_f]

Прекрасно е   [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[angel4e_f]

Прекрасно е   [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[solitude]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[GaLLeRy]

 [bravisimo] [bravisimo]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Прекрасно е   [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[bravisimo] [bravisimo]

[shame] [shame] [shame] Ами... Аз наистина много ви благодаря! И съм признателна за вашата подкрепа... [inlovee]

[{dulgokoska}]

Луната понякога бледнее ти...
Със своята неслънчева светлинност...
И тогава безпредметието и верите...
Отварят двери, застиваш...
С целувки, обятия, мигове...
Броени жълтици, прокапали...
От лъчите, които в косите ти...
Посяват с тъга опиати и...
Вдишваш спомен по пролет...
В която е стоплен пашкулът...
Разтваряш крилете за полет...
А, неразвити, те просват, забулват...
В прах от частици илюзия...
От аромата на свежото утро...
Понякога заслепява те Слънцето...
Но и бледнее ти Лунната глупост...

[black embrace_f]

...заслепи ме....стиха ти!!! :)
Разкошен е!
Браво!!!! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

...заслепи ме....стиха ти!!! :)
Разкошен е!
Браво!!!! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

...Тогава затвори очи и не го мисли, а го почувствай... [inlovee]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Луната понякога бледнее ти...
Със своята неслънчева светлинност...
И тогава безпредметието и верите...
Отварят двери, застиваш...
С целувки, обятия, мигове...
Броени жълтици, прокапали...
От лъчите, които в косите ти...
Посяват с тъга опиати и...
Вдишваш спомен по пролет...
В която е стоплен пашкулът...
Разтваряш крилете за полет...
А, неразвити, те просват, забулват...
В прах от частици илюзия...
От аромата на свежото утро...
Понякога заслепява те Слънцето...
Но и бледнее ти Лунната глупост...

[bravisimo]


Понякога, когато падне мрака,
под погледа на бялата Луна,
на заслепението лъч прокраднат
нахлува нежелан и пожелан...
В съня си го прегръщам оркровена,
повярвала във пролетната сила...
Целувам го и той като дъга над мене
създава ми илюзия щастлива...
В съня си нереален не очаквам,
не искам да е пролет, сътворена
от вялата ми безнадеждна вяра;
да имам тая слънчева химера...
Безсънна бих желала да покрия -
над плачещата свещ - със стих мълчащи листи
...в очакване на друга пролет синя,
а тази лъч тъга ще я изпише...