News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Sometimes good friend could be everything!

Started by OvCeL4EnCetO, May 12, 2007, 13:09:32 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

OvCeL4EnCetO

Това е историята на една моя позната..Това е една история ,която все още не е приключила,но която ме вдъхнови да бъда такава каквато искам! Затова ще ви я разкажа...
"..Те двете бяха най-добри приятелки ужасно дълго време..бяха неразделни,знаеха почти всичко една за друга..изобщо-бяха като сестри..Но тогава,в един ужасен ден...тя я предаде...
-Йоана,знаеш ли какво?! Махай се..Аз толкова много те обичах,а ти ме псуваш пред всички..знаеш ли какво?!..Не,не знаеш..ти отдавна вече нямаш сърце...писна ми да ти ходя по свирката...разкарай се-истинските приятелки не правят като теб...! А аз толкова много те обичам..Предателка!
И Йоана си отиде с усмивка на уста..отиде си и се направи,че изобщо не й пука..Имаше само един проблем-на Лили не й пукаше изобщо..тя откри своите приятели..Най-сетне откри хора,които никога няма да я оставят да изгние сама..Гаджето й я заряза заради друга-а тя все така не се интересуваше...И живееше..за първи път от ужасно много време-просто живееше...без да се интересува от другите,без да живее различно,без да трепери за хората.....
И наистина хората около нея започнаха да я приемат...и тя наистина имаше истински приятели..не ходеше след ничии прищевки и решаваше сама за себе си докато...
Един ден една стара нейна позната и обяви,че започва да изкурвясва..При което момичето се разстроило жестоко и споделило с новата си най-добра приятелка..след малко време и скандали всичко се наредило,но тя не забравила...всички се бяха променили за отрицателно време и това я нараняваше...но продължи напред с гордо вдиганата глава..защото така можеше!
Минаха се месеци от злополучната и раздяла с бившата и приятелка,когато нещастие сполетя семейството й-дядо й катастрофира и влезе в болница с 3 счупени ребра и счупен крак....След като разбра тя с плач се разкреща:
-Какво толкова направих,че да му се случи това на дядо?!!
След време разбра че просто е била себе си-а това в днешно време,с нашите познати рядко те прави добър човек,а тя беше такава..но едва ли някой някога ще го разбере.."

Знаете ли,приятели,след като ми разказаха тази история се върнах при моята най-добра приятелка,прегърнах я и и казах колко много я обичам,а тя се обърна към мен,хвана ме за ръката и каза:
-Хехей,Инче,колко много преживяхме в последните месеци,а?
Life is beautiful.So simple.