Цитирам времето

[ilusia]

Цитирам времето у мен събрало
не събираните неща.
Колко слабо е валяло ,
в непокълналата ми душа.

Цитирам времето когато буря стара ,
небосвода обгради , и някак си нелепо,
светкавицата блесва в сините очи.

Цитирам времето и всичко застаряло ,
щом любовта в омраза зазвучи ,
и танц на мъртви лебеди , езерото оскверни.

И аз цитирам го и то във мене ,
едно сърце от продан отегчено.
А времето не разделено в ушите ми шепти
" Всяка цел мечтата си намира - тихо ! Замълчи"

[solitude]

Стихът е прекрасен! [heart__]

[vanilla_g]

Много е хубаво, миличко, много. [heart__]

[Tochter des Himmels]

Цитирам времето у мен събрало
не събираните неща.
Колко слабо е валяло ,
в непокълналата ми душа.

Цитирам времето когато буря стара ,
небосвода обгради , и някак си нелепо,
светкавицата блесва в сините очи.

Цитирам времето и всичко застаряло ,
щом любовта в омраза зазвучи ,
и танц на мъртви лебеди , езерото оскверни.

И аз цитирам го и то във мене ,
едно сърце от продан отегчено.
А времето не разделено в ушите ми шепти
" Всяка цел мечтата си намира - тихо ! Замълчи"

Не бих могла да замъл4а.. душата
безсрамно дълго спира своя вик...
И искам този път да изкрещя,
да с4упя тишината.
Да окова с пар4енцата й този миг.
Не искам той да свършва.
Да из4езва.
Във него изкрещях за първи път!
За първи път към болката посегнах,
обрекла безразли4ието на смърт...

Погълнах болката като вълшебна дрога.
С о4и затворени я осезах...
За да усетя-глупава!-4е пак не мога
да победя 4овешкия си малодушен страх.
4е с цел се наранявам...Непростимо!
Безмислостно и грешно...но красиво!
Защото болката единствена издаде
4е още имам 4увства ...И съм жива!

[ilusia]

Покварена жена , със пръсти от коприва ,
нима дъха ти способен е да съгради ,
туй що срива ?
И мечтанието да ражда , онова което
затвора убива ?
Неспособна казваш си да замълчиш ,
какво остава ти тогава ?
Да викаш , да крещиш ? Единствено
на себе си ще навредиш.

Послушай времето.. .то мърдост стара носи ,
и дарява я , на онзи който от себе си проси.
Зная колко дълго си мълчала. Устните немеещи
в нощта. И в колко изгреви сама си пяла ,
за погиващи лъчи. И как душата ти изпепелена ,
сама от пъкала врещи.

И какво постигаш , ми кажи ? Какво намери ?
Какво откри ? Единствено пробуди спомени - уви.
Понякога е по-добре да замълчиш. Пръст на устните сложи.
Недей и да гориш. Грях си ти. Греховна си и свята ,
като усмивка на дете. Пазиш във сърцето - малко ,
мъничко лале...