Патологична Сексология

[Magic`Green`eyes]

Патологичната сексология се занимава с количествените и качествените промени в половата дейност. Количествените полови промени се изявяват с количествени разстройства на сексуалността - усилена, понижена или липсваща /хипер-, хипо-, а-сексуалност/. Качествените полови промени представляват девиантни състояния и са свързани с отклонения в половото влечение и в половата дейност.

Половата дейност е прерогативна двойката индивиди от противоположен пол. Следователно, половите разстройства представляват промяна на сексуалната комуникация в рамките на половата двойка, които рефлектират върху индивидуалната сексуална пълноценност, чийто конкретен израз са нарушенията във физиологичните полови реакции у индивида /ерекция и лубрикация, еякулация и оргазъм/.

Причините за развитие на сексуални промени и разстройства могат да се търсят вътре в двойката. Когато възниква проблем в сексуалните взаимоотношения между партнъорите говорим за париопатия, а ако причината въздейства отвън върху единия от партнъорите и това води до промени в сексуалния живот вътре в двойката, говорим за сексопатия. Към първата група /париопатии/ спадат сексуалните нарушения, възникнали поради недобра техника или несъгласуваност в половото поведение /диспареуния/; поради липса или недостатъчно привличане между партнъорите /дисгамия/; поради слаба информация или дезинформация за сексуалната сфера /"къс" полов член, "недостатъчна" продължителност на половия акт, липса на повторяемост на половия акт/.

Сексопатиите могат да са резултат на болестни състояния у един от партнъорите, на възрастови промени или на отклонения в половото развитие /интерсексуални, транссексуални и девиантни състояния/. При подходящи условия промените и разстройствата в сексуалността могат да продължат въздействието си, независимо от отпадането на породилите ги причини. Предпоставки за това са половата неграмотност и консерватизма, някои личностни особености, слаба полова конституция, липсата на взаимност, превръщането на половата дейност в свръхценност. В резултат сексуалният обект и сексуалните дразнители пораждат отрицателни емоции /страх, тревога, отвращение/. Когато тези нарушения излязат извън половата сфера се развива класическа невроза и депресивно състояние.

Количествено променената сексуалност засяга половите реакции /либидо, ерекция и лубрикация, оргазъм и еякулация, задоволяване/. У жените най-често се променя половото влечение, оргазмът и задоволяването, а у мъжа ерекцията и еякулацията. Съчетанието на усилено либидо, ерекция и лубрикация, ускорена еякулация и оргазмена ексцитация е характерно при повишената сексуалност.

При мъжете повишеното либидо се нарича сатиризъм, а при жените - нимфомания. Сексуалната реакции и тези индивиди имат много по-широка мотивация и са свързани с определен обект или с осъществяване на безразборни полови връзки със случайни партнъори.

Хиперсексуалността може да бъде причинена и от някои заболявания /тумори в хипофизата, епилепсия и други/, излекуването на които нормализира и сексуалното състояние на индивида. Понижена или липсваща сексуалност, започваща като понижено влечение, може да се дължи на преумора, изтощение, депресивно състояние, отрицателно отношение към партнъора. Нерядко в такива случаи се наблюдава честа смяна на партнъорите /донжуанизъм при мъжете и месалинизъм при жените/, поради необходимостта от непрекъснато подновяване на сексуалните стимули.

Хипо- и а-сексуалността се придружават от слаба или липсваща ерекция у мъжа и понижена или липсваща лубрикация у жената. Това може да направи половия акт невъзможен или болезнен /при жени се стига до вагинизъм - спазъм на мускулатурата на влагалището поради страх от полово сношение/. Количествените промени в сексуалността в преобладаващата част от случаите се развиват на психогенна основа, но задължително трябва да се изключи органична причина.

Качествените разстройства на сексуалността /девиантни състояния/ представляват отклонения в половото влечение /пара сексуални състояния/. Те могат да бъдат резултат от погрешно впечатление при формиране на психичния пол, неправилно изграден сексуален динамичен стереотип, последица от телесни и психични травми. Когато девиацията е по отношение на половия обект са налице обектни девиантни състояния.

Автоеротизмът представлява насочване на сексуалното желание към собствената личност. Когато половото влечение е насочено към индивиди в неподходяща възраст - към стари хора /геронтофилия/, към деца /педофилия/ е налице парадоксално насочена сексуалност. Половото влечение към животни се нарича зоофилия, а към мъртавци - некрофилия.

Когато за даден индивид отделни предмети /напр. дамско белъо/ символизира обекта на сексуално желание, тогава говорим за фетишизъм.

От всички девиантни състояния на първо място по разпространение е хомосексуализмът /влечение към индивиди от същия пол/ или педерастия у мъжа. Сексуалното влечение на жена към жена се нарича лесбийство. Съществуват и бисексуални индивиди, които могат да имат сексуални връзки с индивиди от своя и противоположния пол.

Хомосексуализмът /както педерастията, така и лесбийството/ е неподозирано широко разпространен. Според някои данни мъжете с хомосексуална ориентация са между 2 и 6%, а при жените - между 1 и 4% от активното мъжко и женско население. Счита се, че хомосексуалността е резултат от нарушено изграждане на хормоналния пол по време на вътреутробното развитие, като рискови фактори за поява на хомосексуалната ориентация в поколението са нервни стресове у майката по време на бременност. Не толкова хомосексуалността, колкото отношението на обществото към тези индивиди, създава много лични проблеми. Мнозина от хомосексуалистите са принудени да водят крайно безразборен полов живот, сменяйки десетки сексуални партнъори годишно. Това е и причината, поради която две трети от тях да боледуват от венерически болести, а всички хомосексуалисти са обявени за рискова група за разпространение на СПИН.

Ситуационните девиации са свързани с отклонения в начина или условията за осъществяване на половото общуване. Изживяването на сексуално удоволствие при предизвикване на болка и страдане у партнъора се определя като садизъм, а когато подобни действия са насочени към собствената личност - като мазохизъм. Когато някои се стараят да предизвикат силно впечатление у другия пол като излагат на показ половите си органи и при бурна реакция у изненадания наблюдател достигат до оргазъм, се касае за ексхибиционизъм. В обратния случай /воайорство/ се достига до удовлетворение при наблюдаване на любовни двойки от някое скрито място.

За разлика от нормалните лица, при девиантните индивиди половият живот е заменен от алтернативни начини за доставяне на сексуално удовлетворение.